Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Я по-тихо! — Рейнджърът стисна още по-здраво дяволското създание. — Или ме принуждаваш да ти отрежа езика?
— Съжалявам, съжалявам, съжалявам… — промърмори новият им спътник. Гоблинът сниши глас. — Не наранявайте това нещастно същество…
— Пфу! Това създание е твърде жалко, дори за гоблин!
— Достатъчно е да ни покаже пътя.
— Това жалко създание ще ви води добре, господарке! Много добре!
Верееса се замисли.
— Ще трябва да го завържеш засега…
— Ще го вържа за моя грифон. Той ще държи гнусния гризач под контрол.
Гоблинът изглеждаше толкова уплашен от последното предложение, че среброкосият рейнджър чак изпита известно състрадание към зеленикавото същество.
— Добре, но се погрижи твоето животно да не го нарани.
— Стига да се държи прилично. — Фалстад изгледа пленника.
— Това жалко подобие ще се държи прилично, честно и почтено…
Верееса отдръпна върха на меча си от гърлото му, за да се опита да успокои малко гоблина. Може би, ако бяха по-любезни, щяха да изкопчат повече от нещастното създание.
— Заведи ни там, където искаме и ще те пуснем, преди да е възникнала опасност да те изяде някой дракон. Давам ти думата си. — Тя се поколеба. — Имаш ли си име, гоблине?
— Да, господарке, да! — Несъразмерната му глава се заклати нагоре-надолу. — Моето име е Крил, господарке, Крил!
— Добре, Крил, прави каквото ти наредя и всичко ще бъде наред, ясно?
Гоблинът буквално заподскача нагоре-надолу.
— O, да, да, ще правя, господарке! Уверявам те, това нещастно същество ще ви заведе точно там, където трябва да отидете! — Той й отправи една налудничава усмивка. — Обещавам ти…
Единадесет
Некрос повъртя Демонична душа в ръката си, опитвайки се да измисли следващия си ход. Сакатият главатар на орките не бе успял да спи през по-голямата част от нощта. Фактът, че Торгус не се бе завърнал от своята мисия, гризеше отвътре възрастния воин. Провалил ли се бе? И двата дракона ли бяха загинали? В такъв случай какъв отряд бяха изпратили хората да освобождава Алекстраза? Армия от ездачи на грифони, подкрепени от магьосници? Несъмнено дори Алиансът не би могъл да изпрати чак такава сила, особено при войната на север и собствените им вътрешни раздори…
Той се бе опитал да се свърже със Зулухед и да сподели притесненията си, но шаманът не бе отговорил на магическите му призиви. Оркът знаеше какво означава това. — Тъй като нещата вървяха зле някъде другаде, Зулухед нямаше време да се занимава с — както той ги виждаше — нереалните страхове на своя подчинен. Шаманът очакваше Некрос да действа като всеки друг оркски воин — с решителност и увереност… което връщаше сакатия заклинател в изходна позиция.
Демонична душа му даваше контрол над огромни сили, но Некрос знаеше, че всъщност не владее и частица от нейния потенциал. Осъзнавайки дълбочината на невежеството си, оркът изпитваше съмнение дали ще се осмели да употреби артефакта за нещо повече от това, за което той вече служеше. Зулухед все още не разбираше какво е предал в ръцете на своя подчинен. От малкото, което Некрос бе открил самичък, ставаше ясно, че Демонична душа притежава такива безмилостни сили, че използвана умело, би могла да затрие цялата войска на Алианса, за която оркът знаеше, че се събира в северните райони на Каз Модан. Проблемът бе, че ако се използва невнимателно, дискът би могъл със същата лекота да изтрие Грим Батол от лицето на земята.
— Дай ми два здрави крака и една хубава брадва и бих те хвърлил в най-близкия вулкан — промълви той към златния артефакт.
В този момент един разтревожен воин нахлу в покоите му, без да обръща внимание на кръвнишкия поглед на командира си.
— Торгус се завръща!
Най-накрая добри новини! Командирът въздъхна с облекчение. Щом Торгус се завръщаше, значи поне една от заплахите все пак е била премахната. Дано Торгус да бе успял да вземе някой пленник — Зулухед го очакваше от него. Малко мъчения и скимтящият човек несъмнено щеше да им каже всичко, което трябваше да знаят за предстоящото нахлуване от север.
— Най-накрая! Колко има още?
— Няколко минути, не повече. — По лицето на другия орк се четеше загрижено изражение, но Некрос не му обърна внимание за момента, защото нямаше търпение да посрещне могъщия ездач на дракони. Поне Торгус не го бе провалил.