Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Чу какво каза той! — каза разгневената елфа на скимтящата фигура. — Млъквай!
Неканеният гост утихна.
Фалстад бръкна в кесията си.
— Имам тук нещо, което ще ни помогне да осветлим нещата, моя елфска лейди, въпреки че смятам, че вече знам що за лешояд сме хванали!
Той извади един малък предмет и след като остави чука до себе си, го потри между месестите си длани. Докато го правеше, предметът започна да излъчва смътна светлина. След още няколко секунди сиянието се засили и стана ясно, че предметът е някакъв кристал.
— Подарък от един вече мъртъв другар — поясни Фалстад. Той поднесе сияещия кристал към техния пленник. — Я да видим дали съм бил прав. Точно така си и мислех!
Подозренията на Верееса се потвърдиха — двамата с джуджето бяха уловили едно от най-ненадеждните живи същества. Един гоблин.
— Шпионираш, така ли? — изрева спътникът на рейнджъра. — Май трябва да те пронижем още на секундата и да приключваме с теб!
— Не! Не! Моля ви! Това обезчестено създание не е шпионин! Не съм аз приятел на орките! Просто изпълнявам заповеди!
— Тогава какво правиш тук?
— Крия се! Крия се! Видях дракон с цвета на нощта! Драконите ловят и ядат гоблини, вие знаете! — Грозното зеленикаво същество изрече последното, сякаш всички трябваше да са наясно с този факт.
Дракон с цвета на нощта?
— Черен дракон ли имаш предвид? — Верееса приближи гоблина до лицето си. — Значи си го видял? Кога?
— Неотдавна! Точно преди залез!
— В небето или на земята?
— На земята! Той…
Фалстад я погледна.
— На думите на гоблин не може да се има вяра, моя елфска лейди! Те не знаят какво означава да казваш истината!
— Ще му повярвам, ако ми отговори на един въпрос. Гоблине, този дракон сам ли беше, и ако не, тогава кой беше с него?
— Не ща да говоря за дракони, които ядат гоблини! — започна той, но едно бодване с меча на Верееса го накара да избълва порой от думи. — Не сам! Не сам! И друг имаше с него! Може би да го яде, но говореха първо! Аз не слушах! Просто исках да се махна по-далеч! Не обичам дракони, не обичам и магьосници…
— Магьосници? — изрекоха едновременно елфата и Фалстад. Верееса опита да не се поддава на надеждата. — Добре ли изглеждаше този магьосник? Невредим?
— Да…
— Опиши го!
Гоблинът се загърчи, размахвайки тънките си ръце и крака. Рейнджърът не се остави да я заблудят слабоватите наглед крайници. Гоблините можеха да бъдат смъртоносни бойци, с неподозирани за хилавите им тела сила и ловкост.
— С червена грива и преливащ от арогантност! Висок и облечен в тъмносиньо! Не знам име! Не чух име!
Не бе кой знае какво описание, но определено бе достатъчно. Колцина високи, червенокоси, облечени в тъмносини роби магьосници можеше да има, особено в компанията на Детуинг?
— Прилича на твоя приятел — отвърна Фалстад с ръмжене. — Май все пак си била права.
— Трябва да тръгнем след него.
— В тъмното? Първо, моя елфска лейди, ти изобщо не си спала, и второ, въпреки че мракът ни осигурява прикритие, той адски затруднява откриването на каквото и да е, дори на някой дракон!
Колкото и да й се искаше да продължи търсенето, Верееса знаеше, че джуджето има право. При все това тя не можеше да чака до сутринта. Ценно време би било загубено.
— Трябват ми само няколко часа, Фалстад. Ще почина малко, след което можем да тръгваме.
— Пак ще си бъде тъмно, а в случай че си забравила, колкото и да е голям, Детуинг е черен като… като нощта!
— Няма да ни се наложи да го търсим — усмихна се тя. — Вече знаем къде се е приземил — по-скоро, един от нас знае.
Двамата погледнаха към гоблина, на който очевидно му се щеше да е някъде другаде.
— Откъде да сме сигурни, че можем да му се доверим? Не са случайни приказките, че тези малки крадци са пословични лъжци!
Рейнджърът насочи острия връх на меча си към гърлото на гоблина.
— Защото той ще има две възможности. Или да ни покаже къде са се приземили Детуинг и Ронин, или да го накълцам за стръв на драконите.
Фалстад се изсмя.
— Мислиш ли, че дори Детуинг би могъл да преглътне някой като него?
Ниският им пленник потрепери, а неспокойните му жълти очи без зеници се разшириха в очевиден ужас. Въпреки близостта на върха на меча, гоблинът започна да се дърпа като откачен.
— С радост ще покажа! С радост, наистина! Не се страхувам от дракони тук! Ще ви водя и ще ви заведа до вашия приятел!