Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Тъмнината на нощта отстъпи на утрото, ала мътно и мъглявосиво, забулено в мъгла. Оркът приветства неочакваните талази, колкото и краткотрайни да бяха, но се надяваше, че животното му няма да загуби това на Малфурион сред тях.
Около тях се появяваха и изчезваха смътни форми. От време на време му се струваше, че мярка и движение. Ръката му стенеше за загубата на вярната брадва, която бе станала притежание на нощните елфи. Малфурион не му беше осигурил оръжие, може би донякъде от предпазливост.
Роговете отново изсвириха, този път доста по-наблизо. Ветеранът изръмжа.
Малфурион изчезна в мъглата. Брокс се понадигна на седлото, изплашен, че неговият звяр ще се затича в съвсем друга посока.
Пантерата внезапно се изви, за да избегне някаква масивна скала. Хванат неподготвен, оркът изгуби равновесие.
С изненадан рев Брокс се изплъзна от пъргавото животно и се изтърколи върху твърдата неравна земя. Полетя с главата напред към един храст.
Тренираните му рефлекси поеха нещата по-нататък. Оркът се претърколи, спря, после скочи на крака, готов да се качи отново на седлото. За нещастие обаче котката му не бе забелязала злополучното падане и продължаваше напред в мъглата.
А звуците, идещи от преследвачите, се усилваха все повече.
Брокс веднага започна да се оглежда за нещо, каквото и да е, което да ползва като оръжие. Вдигна един паднал клон, който обаче се разпадна в силните му ръце. Единствените камъни наоколо бяха или твърде малки, за да му свършат работа, или твърде големи, за да успее да ги повдигне.
Нещо голямо се раздвижи в храстите отляво.
Оркът се стегна. Ако беше войник, имаше добри шансове. Ако пък там се криеше някой от Лунната стража, раздаването нямаше да бъде на негова страна, но не възнамеряваше да се дава без битка.
Огромна и дишаща тежко четирикрака фигура изскочи от мъглата, обхванала гората.
Шокът почти довърши Брокс, защото това, което се изправи срещу него, не беше пантера. Виеше като вълк или куче, ала само донякъде напомнящ двете. На нивото на раменете бе високо колкото война, а от гърба му се издигаха две гнусни пипала. Устата му беше пълна с няколко реда огромни зъби. Гъста зеленикава слюнка капеше от широката му гладна паст.
Чудовищни спомени изпълниха мислите на Брокс. Беше виждал подобни ужаси, макар той самият никога да не се бе изправял срещу точно такъв. Те тичаха преди останалите демони, глутница след глутница от злокобни чудовища.
Адските хрътки… предвестниците на Пламтящия легион.
Брокс се отърси от кошмарите си точно преди чудовището да го удари. Хвърли се напред и се плъзна под огромното създание.
Адският звяр се опита да го притисне с нокти, но инерцията на съществото му изигра лоша шега. Масивното чудовище се спря рязко и се извърна към неуловимата си жертва.
Оркът го удари в носа с юмрук.
За повечето раси подобна атака нямаше да доведе до нищо, освен евентуално до загуба на ръката, но Брокс не само беше орк, но беше бърз и силен. Удари, преди звярът да реагира, с цялата ярост и мощ на един от най-силните от расата му.
Ударът счупи носа на демоничната хрътка. Чудовището се препъна и от устата му се разнесе смразяващ кръвта вой. Гъста тъмнозелена течност потече от раната.
Брокс не отделяше поглед от този на противника си, а ръката му се разкъсваше от болка. Не трябва да позволяваш на животно, особено ужасяващо като това, да забележи каквито и да било признаци на слабост. Само ако останеше лице в лице с него, имаше шансове за оцеляване.
И тогава пантерата на Брокс, изчезнала преди малко в мъглата, се върна с бясна скорост. Изръмжаването на котката привлече вниманието на адския звяр, а интересът му към орка отслабна. Двата гиганта се сблъскаха в ярост от нокти и зъби.
Знаейки, че не може да направи нищо, за да помогне на пантерата, Брокс отстъпи назад. Ала успя да направи само няколко стъпки, преди тежко дихание изотзад да изпълни слуха му. Бавно и внимателно погледна зад гърба си.
Съвсем малко по-назад втори адски звяр се готвеше да скочи върху него.
Останал без избор, обезсърченият войн накрая побягна.
Вторият демон се хвърли в преследване, виейки, докато приближаваше жертвата си. Вкопчени в собствената си битка, другите две животни не им обръщаха внимание. Пантерата вече бе получила две тежки рани по тялото си. Брокс благодари мислено на създанието за това спасение, колкото и временно да беше, а после се съсредоточи върху това как да се измъкне от другия си преследвач.