Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Магьосникът се появи близо до върха, намиращ се южно от онзи, където го бе нападнал Детуинг. Крас се срина до близката скала в опит да си поеме въздух. Усилието да отблъсне атаката на противника си и да се телепортира с магия му беше отнело твърде много сили. В действителност той очакваше да се материализира много по-далеч от другия дракон.
— Ще те намеря! — изкрещя черният левиатан, а викът му проехтя сред върховете. — Няма да ми избягаш!
Крас знаеше, че единственото, което беше в негова полза, е фактът, че в яростта си Детуинг бе подивял толкова силно, че не концентрираше силите си така, както трябваше. Магьосникът усещаше как врагът му претърсва с магическите си сетива местността, но търсенето обхващаше толкова широка площ и се движеше толкова бързо, че Крас се заслоняваше от него с лекота.
Той се насили да се изправи и заслиза по пътеката. Колкото по-близо до земята, толкова по-добре.
Магьосникът не можеше да каже какво е станало със спътниците му. Очевидно обаче бяха успели да се измъкнат, иначе Детуинг нямаше да си губи времето с него. Явно черният дракон все още търсеше безценния си диск и сега вярваше, че Крас го е откраднал.
Още по-добре. Ако с цената на живота си можеше да спечели достатъчно време за Брокс и Малфурион, за да избягат с Демоничната душа, така да бъде. Ронин щеше да знае какво да стори.
Той заслиза още по-бързо по склона. Дори и в това изтощено състояние, пак се движеше много по-ловко от нощен елф или човек. През цялото време слушаше звуците, издавани от Детуинг, а добре тренираните му уши определяха с точност къде лети черният титан.
В един момент драконът прелетя точно над главата му, но магьосникът се сви до една издатина в скалата и крилатият гигант го подмина. Детуинг запращаше огнения си дъх по различни места от пейзажа, без да съзнава, че собствената му ярост работи срещу него.
После драконът стори онова, от което Крас се боеше най-много. Очевидно решил, че тази местност е била претърсена достатъчно добре, Детуинг направи завой и се насочи към планинското си убежище. Крас силно се съмняваше черният да се е отказал… което означаваше, че сега той ще търси Демоничната душа другаде.
Изплашен за безопасността на Малфурион и Брокс, Крас се загледа в отдалечаващата се сянка и се концентрира.
От всички посоки парчетата скала, отчупени от гневните изблици на черния дракон, полетяха към Детуинг в смъртоносен дъжд от снаряди. Огромните парчета, някои по-големи дори от главата на левиатана, удариха с огромна сила. Земният пазител нададе изненадан рев и се извъртя лудешки към един връх, успявайки да избегне сблъсъка в последния момент.
Крас се обърна и се затича.
Ревът, който проехтя зад гърба му, беше достатъчно доказателство, че Детуинг е захапал стръвта. Магьосникът не си направи труда да се обръща, тъй като сетивата му вече крещяха за бързото приближаване на черния дракон.
За да сработи планът му, всичко трябваше да е перфектно изчислено. Трябваше почти да почувства дъха на проклетия Аспект във врата си…
— Ще те превърна в прах! — изрева чудовището. — В прах!
Детуинг не се боеше да не нарани безценното си творение, защото Демоничната душа бе създадена така, че да издържана всякакви подобни стихии. Иронията бе, че една люспа от кожата на дракона можеше да я унищожи… Единствената слабост на Душата бе досегът с физическа част от Детуинг — само такова нещо можеше да унищожи зловещата играчка.
Крас бе обмислял дали да не намери начин да унищожи артефакта още тук в миналото, но се боеше, че това може да се окаже твърде много за и без това насилената времева линия. По-добре беше да бъде дадена на драконите и да оставят времето да последва нормалната си посока… ако това изобщо все още бе възможно.
Детуинг се приближи по-близо… и още по-близо… Черният очевидно искаше да бъде сигурен в атаката си.
„Всеки момент“ — помисли магьосникът и се напрегна в готовност за своята част от сценката.
Чу издайническия звук, който предвещаваше ново изригване на разтопена скала.
Крас стисна зъби…
Порив на вятъра… и мястото, където се намираше закачуленият заклинател, беше потопено от димяща лава.
Земният пазител се издигна високо във въздуха, а смехът му ехтеше в тон с лудостта. Той закръжи около региона, покрит от пламтяща оранжева магма. Първичните магически сили, които бяха неразделна част от огнената маса, която бе избълвал, му пречеха да намери диска, но Нелтарион можеше да почака.