Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
— Какво си надула ноздри, кучко бясна! — ревнах и с все сила я дръпнах да седне.
Тя изписка страшно, сякаш беше седнала на въглени, после ревна:
— Как смееш? Варварин!
— Какво става? — обърна се баронът към нас. Лицето му беше потъмняло, сякаш него печеха на огън.
— Нарече ме «кучка бясна»! — каза Инесса.
Баронът извърна глава към брат си:
— Двайсет тояги по голо, а после го доведете да ми обясни лично защо е изрекъл тия обидни думи!
— Преди боят с тояги този варварин трябва да излезе на двубой с мен! — обади се с пресипнал глас зализаното графско синче.
— Лайно! — рекох. — C такива полумъже като тебе aз не си мърся ръцете!
— Още десет тояги! — каза мрачно баронът.
Кладата фучеше и съскаше, беше се превърнала в едно малко огнено езеро, където играеха лудото си хоро всичките дяволи, наизлезли от пъклото.
София, юни 1940 г.
С мъка взимам перото и се чудя какво да запиша — нещата не вървят и не вървят... Един здрач е припаднал над душата ми и се сгъстява сякаш всеки ден и всеки час. Никаква радост, ни повод за усмивка даже!
Вчера хитлеристите влязоха в Париж. Като си представя сивозелените нацистки униформи да се пъчат тъпо и надуто по бул. «Монпарнас», завива ми се свят. Е, разбира се, истинският Париж няма да посрещне завоевателите с приветливото си «Soyez les bien venus!» Истинският Париж ще им види сметката някой ден, както ще види сметката на мюнхенци, дето го предадоха без бой.
Какво ли прави моята бедна Мари?
От три месеца имам лекарски кабинет, намира се на улица «Гладстон», близо до «Витошка». Обзаведох го с пари, взети назаем от една популярна банка. Както се бях надявал, поръчителствуваха ми приятелите от «Дивите петли». Отначало бях песимист, боях се, че няма да изкарам пари да си платя наема — улицата не беше «челна», пък и кой ли помнеше вече името ми на специалист! Но се излъгах — имаше и такива, които си спомниха името ми, но дохождаха и други, дочули за мен някоя и друга похвална дума от групата в «Дивите петли».
Другарите от районния комитет не харесваха улицата, кварталът им се виждаше прекалено буржоазен, което беше истина: този район на София беше свърталище на «кървавия» професор и неговите хора. Но от «по—горе» харесаха мястото — кабинетът беше близо до казармите на Шести пехотен полк, можеше да служи за база на анти—военна дейност в полка, за явка, за временна квартира па подгонени войници. Имаше и стратегически преимущества поради черния си вход — той водеше за съседния двор, откъдето през други дворове можеше да се излезе откъм улиците «Ангел Кънчев» и «Солунска».
За да се сложат нещата в ред, решили най—после да уредят положението ми: бях наказан със «строго мъмрене». Прехвърлиха ме във Военния отдел и ми възложиха срочна задача — да образувам антивоенна група в една от дружините на полка. Ставаше дума за трета дружина, която досега беше се оказвала непристъпна за антивоенна дейност. Нали съм имал опит от Първата световна и от гражданската в Испания — действувай, другарю, това е твой терен!
Мисля си, че е направена грешка с включването ми в оперативната работа на Военния отдел. Как ще нося две дини под една мишница — да съм явка и квартира на нелегални и в същото време — оперативен работник. Освен това аз не падах от небето, като бивш интербригадист и емигрант навярно мъкнех «опашка» подире си. Току—виж... Изказах съображенията си, но ми отговориха, че в днешно време да се работи само с «чисти» било непостижим лукс.
Подчинявам се, но в душата ми има смут.
И все пак!
Ако бях верующ, щях да кажа: «Благодаря ти, боже! Благодаря ти, че отново ме върна в строя, в редиците на тия, които искат с цената на живота си да свалят «царството небесно» на земята. За какъв дявол ми е животът, ако не тичам подир такава цел? Ако не тичам подир такава цел, той ще се превърне като нещо «Бира, скара и тютюн па дребно».
Жалки отрепки са тия, за които животът се затваря в кръга «Бира, скара и тютюн на дребно»! Дори да разширим кръга и да прибавим вътре и други неща като «жени, зарове и тютюн на едро», хората, дето ще харесват такъв живот, пак ще са духовни отрепки. Всъщност такива хора не живеят, а съществуват: ядат, пият, множат се и като нямат други идеали, приличат на четвероногите си събратя.
Като гледам на своя живот, мисля си, че съм бил най—щастлив в ония малко часове, когато мечтата ми да сваля «царството небесно» на земята е тържествувала било в душата ми, било навън, в света. Такива часове преживях например, когато тръгнахме от фронта да гоним монарха и да правим република; когато през 23—та година, току—що завършил медицина, препусках до Враца с колело, за да занеса поръчение на Военния съвет, и в Испания в началните дни на войната, когато биехме франкистите.