Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Смъртни случаи? — прошепна разтревожено Хърмаяни. Но повечето ученици в залата не споделяха опасенията й.
Много от тях си шепнеха развълнувано, а самият Хари предпочиташе да чуе повече подробности за турнира, отколкото да се безпокои за умрелите преди стотици години.
— През вековете са правени няколко опита турнирът да се възобнови — продължи Дъмбълдор, — но нито един от тях не е бил успешен. Сега обаче нашият Отдел за международно магьосническо сътрудничество и Отделът за магически игри и спортове решиха, че е назрял моментът за още един опит. Работихме усилено цяло лято, за да сме сигурни, че нито един участник няма да се окаже в смъртна опасност. Директорите на „Бобатон“ и „Дурмщранг“ и кандидатите ще пристигнат през октомври, а в навечерието на празника на Вси светии ще бъдат определени тримата участници. Безпристрастен арбитър ще реши кои ученици са достойни да се състезават за Тримагическата купа, за славата на своето училище, както и за личната награда от хиляда галеона.
— Ще участвам! — отсече през зъби Фред Уизли с грейнало от ентусиазъм лице при мисълта за такава слава и богатство.
Той не бе единственият, който си представи себе си в ролята на избраника от „Хогуортс“. Край масите на всеки от домовете Хари видя или възторжени погледи, вперени в Дъмбълдор, или трескаво шепнещи си ученици. Но директорът заговори отново и залата пак притихна.
— Вероятно много от вас горещо желаят да спечелят Тримагическата купа за „Хогуортс“ — продължи той, — но директорите на трите училища и Министерството на магията решихме да поставим възрастова граница за тазгодишните участници. Само ученици на седемнайсет или повече години ще бъдат допуснати да участват с имената си в избора. Ние смятаме — Дъмбълдор извиси глас над яростните викове след тези думи, а близнаците Уизли направо се разгневиха, — че ограничението е необходимо. Изпитанията в турнира ще бъдат трудни и опасни независимо от мерките за сигурност, които сме предвидили, и е малко вероятно ученици под шести и седми курс да се справят с тях. Аз лично ще се погрижа нито един ученик под определената възрастова граница да не може да измами безпристрастния арбитър при избирането на участника от „Хогуортс“.
Светлосивите му очи проблясваха, като се спряха за миг върху бунтарското изражение по лицата на Фред и Джордж.
— Затова ви моля да не си губите времето да заявявате участието си, ако не сте навършили седемнайсет години. Делегациите от „Бобатон“ и „Дурмщранг“ ще пристигнат през октомври и ще останат при нас през по-голямата част от годината. Не се съмнявам, че ще се отнасяте любезно към чуждестранните ни гости по време на престоя им и ще подкрепите от все сърце онзи, който бъде посочен за избраник на „Хогуортс“. Вече е късно, а аз знам колко е важно за всички ви да бъдете бодри и отпочинали утре сутрин в часовете си. Време е за сън! Да ви няма!
Дъмбълдор отново седна и се обърна да говори с Лудоокия Муди. Разнесоха се шумно стържене и тропане, докато всички ученици се изправиха на крака и се струпаха пред двойните врати към входната зала.
— Не могат да постъпят така! — възмути се Джордж Уизли, който не беше тръгнал с тълпата към вратите, а стоеше и ядно гледаше Дъмбълдор. — Ще навършим седемнайсет през април, защо да не опитаме?
— Няма да ме спрат да участвам! — упорстваше Фред и се мръщеше към Височайшата маса. — Състезателите ще правят най-различни неща, които иначе за никого не са позволени. А и тази награда от хиляда галеона…
— Да — съгласи се Рон с отнесен поглед. — Хиляда галеона…
— Хайде — подкани ги Хърмаяни, — ако не тръгнете, ще останем само ние.
Хари, Рон, Хърмаяни и близнаците се отправиха към входната зала. Фред и Джордж продължиха да обсъждат с какви ли средства Дъмбълдор би спрял онези, които не са навършили седемнайсет години, да заявят участието си в турнира.
— Какъв ли е този безпристрастен арбитър, който решава кои да са избраниците? — попита Рон.
— Не знам — отвърна Фред, — но ще трябва да го излъжем. Няколко капки състаряваща отвара ще свършат работа, Джордж…
— Обаче Дъмбълдор знае, че не сте навършили… — започна Рон.
— Ама не той решава кой да е избраник, нали? — прекъсна го Фред. — Според мен след като узнае кой иска да участва, този арбитър ще избере най-добрия от всяко училище без значение на колко години е. Дъмбълдор се опитва да ни спре да впишем имената си.