Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Мъжът го погледна със зле прикрита наглост и каза:
— Наистина ли?
Кварт се консултира с часовника си. Беше му дошло до гуша.
— Извинете, но имам среща.
— Имате ли нещо против да повървя с вас? Можем да поговорим по пътя.
— Нямам какво да ви кажа.
Той остави ключа си на рецепцията и излезе на улицата, последван от журналиста. Тъмният силует на Ла Хиралда се очертаваше на фона на още светлото небе. В този момент запалиха уличните лампи на площад „Вирхен де лос Рейес“.
— Мисля, че не ме разбрахте — настоя Бонафе и извади един брой на „Q&S“ от джоба си. — Работя за това списание. — Той го протегна, но го прибра, защото Кварт не му обърна внимание. — Искам само да си поговорим накратко и по приятелски. Кажете ми нещо интересно и аз ще постъпя почтено с вас. Уверявам ви, сътрудничеството ни ще бъде от взаимна изгода.
В розовите му устни думата „сътрудничество“ придоби неприлично звучене.
Кварт с мъка преодоля отвращението си.
— Моля, вървете си.
— Хайде, нека изпием по едно — каза журналистът, едновременно грубо и приятелски.
Те минаваха под едвна улична лампа на ъгъла на архиепископския дворец. Кварт спря и се обърна.
— Слушайте, Буенафе.
— Бонафе.
— Бонафе или както там ви е името. Това, заради което съм в Севиля, не е ваша работа. Пък и през ум не би ми минало да го разказвам на всеуслушание.
Журналистът запротестира, като използваше обичайните клишета — свободата на словото, разкриването на истината, правото на обществото да бъде осведомено.
— Пък и — добави след миг — по-добре вашият отбор да спечели, отколкото да изгуби.
Звучеше като заплаха. Кварт започна да губи търпение.
— Моят отбор?
— Знаете за какво говоря. — Отново наглата усмивка. — Духовенството и така нататък.
— Аха. Духовенството.
— Виждам, че се разбираме — каза Бонафе и двойната му брадичка се раздруса с надежда.
Кварт го погледна спокойно и скръсти ръце зад гърба си.
— Какво точно искате да знаете? — попита той.
— Ами, да видим — Бонафе се почеса под мишницата през сакото. — Какво е мнението на Рим за тази църква например. Какво е положението на енорийския свещеник според каноните… И какво можете да ми кажете за мисията си тук. — Усмивката му беше раболепна. — Това едва ли е толкова трудно.
— Ами ако откажа?
Журналистът изцъка с език, сякаш искаше да каже, това няма да мине, особено след като явно се разбираха добре.
— Аз при всички случаи ще напиша статията. А този, който не е с мен, е против мен. — Докато говореше, той застана пръсти. — Не се ли казваше така в Евангелието?
За миг Кварт безмълвно се взря в него. Погледна надясно и наляво, преди да приближи до журналиста, сякаш искаше да му каже нещо тайно. Но в маниера му имаше нещо, което накара Бонафе да отстъпи назад. Кварт каза тихичко:
— Не мога да реша дали сте грубиян, глупак или престъпник, а може би и трите. Във всеки случай, макар и да съм свещеник, имам лош нрав. Така че на ваше място бих изченал. Веднага.
Уличната лампа хвърляше вертикални сенки върху лицето на журналиста. Без да се усмихва повече, той погледна Кварт обидено.
— Поведението ви — изхленчи Бонафе и двойната му брадичка се затресе — е недостойно за свещеник.
— Така ли мислите? — Сега беше ред на Кварт да се усмихне неприятно. — Ще се изненадате, ако разберете колко непристойно мога да се държа.
Обърна му гръб и се отдалечи, като се чудеше какво ще се наложи да плати за тази дребна победа. Явно трябваше да приключи с разследването, преди положението да е станало твърде сложно, ако вече не беше такова. Журналист, който се рови в църковните работи, беше последното нещо, което му трябваше. Погълнат от тези мисли, Кварт прекоси площад „Вирхен де лос Рейес“, без да забележи двойката, която седеше на една пейка. Мъжът и жената се изправиха и го последваха на разстояние. Той беше дебел и носеше бял костюм и панамена шапка; а тя беше облечена в рокля на точки и над челото й висеше странен масур. Те вървяха зад Кварт, хванати ръка за ръка като съпруг и съпруга, които се наслаждават на хладния вечерен въздух. Но когато стигнаха до „Хиралда Бар“, размениха погледи с един мъж в поло и карирано сако на входа. В този миг в Севиля забиха камбаните и стреснаха гълъбите, които дремеха под стрехите.
Когато високият свещеник влезе в „Ла Албахака“, дон Ибраим даде на Ел Потро дел Мантелете една монета и му каза да се обади на Перехил от най-близкия телефон и да му докладва. След по-малко от час помощникът на Панчо Гавира се появи, за да провери как вървят нещата. Носеше плик от „Маркс и Спенсър“ и изглеждаше уморен. Откри армията си стратегически разгърната на площад „Санта Крус“, пред ресторанта — преустроен благороднически дом от XVII век. Ел Потро се беше облегнал неподвижно на една стена, близо до изхода към арабската стена; Ла Ниня Пунялес седеше и плетеше в подножието на железния кръст в средата на площада; а масивната сянка на дон Ибраим се движеше от едната част на площада към другата, като размахваше бастуна си. Огънчето на пурата „Монтекристо“ пробляскваше под широката периферия на светлата му сламена шапка.