Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Някой друг едва ли щеше да се сети за фалшиви зарове и за прекрасни танцьорки, така че момчетата изгледаха почтително Господаря Ли, докато се стараеха да запаметят думите му. В следващите десет-дванадесет столетия товарът, описан от него, щеше да бъде част от приказката за Вълка.
Гласът на Еленовото ухо стана неприятно писклив.
„Какво хубаво момче — рекъл странникът, — какво умно и смело момче! Имам една работа, която може да я свърши само такова момче, и ако я свърши успешно, ще му дам шест лъскави медни монети.“ Вълкът го изгледал, без да каже дума. „Добре де, седем монети! — изпищял странникът и лицето му се изкривило от болка. — Виждаш ли, имам една племенница. Това диво и неблагодарно момиче ми открадна един скъпоценен камък, погълна го и се скри в една малка пещера в края на долината. Отворът й е твърде тесен, за да се вмъкне в нея възрастен човек, но за едно съобразително момче не би трябвало да представлява никаква трудност да премине през него и да доведе племенницата ми при мен.“
Вълкът въобще не искал да се заема с тази работа, но Сръчният А настоял да го направи, така че момчето взело пръстена, лъка и един факел и се отправило към пещерата.
Тук историята стана много интересна и тъй като впоследствие се оказа от голяма полза за Господаря Ли, ще я възпроизведа колкото се може по-подробно.
Вълкът запалил факела и се огледал. В пещерата нямало никой, но единият й край тънел в мрак. Когато отишъл до него, ахнал от удивление. Там имало отвор, от който стръмни стъпала водели надолу. Очите на Вълка светнали, тъй като веднага решил, че някъде там е скрито съкровище, приготвил лъка си, поставил ножа си на удобно място и се спуснал по стълбите. Те били сякаш безкрайни и подредени в спирала. По едно време Вълкът чул звука, издаван от течаща вода. Светлината на факела му се отразила в нещо и той установил, че се намира пред голяма подземна река, разположена във вътрешността на огромна пещера. Водата била черна на цвят, също като каменното корито на реката. Вълкът забелязал откъм дясната си страна някакво слабо сияние и се запътил към него. Видял, че е първият от една дълга поредица от факли, сложени в железни поставки, закрепени към каменните стени.
Светлината била достатъчно силна, така че Вълкът загасил собствения си факел. За един кол била вързана малка лодка, боядисана в червено. До кола имало още един, който бил влажен. Вълкът развързал малката лодка, качил се в нея и се изтласкал от брега.
Видял, че от двете страни на реката били подредени множество огромни каменни статуи. Били много странни, с човешки тела, но с животински и птичи глави. Какво можело да означават? Пещерата била потопена в пълно безмълвие. Чували се само съсъкът на факлите и ромоленето на водата. Не се забелязвало никакво движение. Лодката продължила да плава по течението. Всичко било бяло, сиво или черно и само факлите горели с оранжев огън. Внезапно пред очите на Вълка се мярнало нещо червено. Доближил лодката си до една издала се над водата скала и забелязал, че под нея има още една червена лодка, досущ като неговата. Вързал своята лодка до нея, изплувал до брега и видял следи от човешки стъпки, оставени с още мокри сандали върху скалата. Тръгнал по следата и стигнал до купчина камъни, зад които започвало равно пространство.
Нещо скочило върху гърба му и го повалило на земята. Пред очите му блеснал нож и една малка ръчичка се опитала да отметне главата му назад. Вълкът започнал да рита и да се търкаля, успял да избие ножа от ръката на нападателя си и да се озове върху него. Видял лицето на момиче на неговата възраст наполовина китайка, наполовина варварка, с огненочервена коса. Момичето съскало като котка и се съпротивлявало с все сили, но Вълкът бил по-силен и успял да го стисне за ръцете и да го обездвижи. Прекратили борбата.
И двамата чули как долу, покрай брега, се чуват стъпките на войници. Разнесли се груб смях и дрънчене на оръжия. Нещо в този смях накарало Вълкът и момичето тихо да се разделят и да надникнат внимателно надолу, в посока към стъпките. Видели войници със свирепи скотски лица, облечени в униформите на стражата на Смеещия се княз. Вълкът разбрал, че подземната пещера се простира чак до Долината на скръбта. Войниците си тръгнали и изчезнали в мрака. Едва тогава Вълкът и момичето се спогледали.
Ставало нещо много странно. Уж всичко наоколо било потънало в мрак, а пък силуетите им ясно се очертавали. Разбрали, че на гърба на всеки един от тях има нещо, което излъчва сияние. Вгледали се по-внимателно и забелязали, че то се излъчва от лъка на Вълка и от една от стрелите на Огненото момиче. Взели ги в ръка и ги разгледали внимателно. И върху лъка, и върху стрелата се били появили светещи надписи. Вълкът стрелнал с поглед момичето и поруменял.