Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Реноа спря и се обърна към Келсайър.
— Може би дамата ще иска да се освежи? Пък и има някои… деликатни въпроси, които ми се ще да обсъдя с теб.
Келсайър сви рамене.
— Нямам нищо против. — И последва Реноа към една врата. — Сейз, ще правиш ли компания на Вин, докато двамата с лорд Реноа си поговорим?
— Разбира се, господарю Келсайър.
Келсайър се усмихна и я погледна. Тя се сети, че оставя Сейзед с нея, за да й попречи да ги подслушва, и преди Келсайър да излезе, успя да му хвърли обиден поглед. „Какво стана с «доверието», Келсайър?“ Но не биваше да се ядосва напразно. Какво я интересуваше, че Келсайър я държи настрана? През целия си живот бе пренебрегвана и пропъждана. Досега не й бе правило впечатление, когато главатарите не й позволяваха да участва в подготовката на операциите.
Настани се в едно меко плюшено кресло и сви крака под себе си. Знаеше какъв е проблемът. Келсайър бе проявил твърде голямо уважение към нея и я бе накарал да се чувства важна. И тя бе започнала да смята, че е неотменна част от всички тайни обсъждания. Смехът на Рийн прекъсва мислите й и тя се намръщи, обидена на себе си и засрамена, макар да не знаеше защо.
Прислугата на Реноа поднесе плато с плодове и хляб. Сложиха до креслото малка масичка и дори й дадоха кристална купа, пълна с блестяща червеникава течност. Не знаеше дали е сок, или вино и нямаше намерение да разбере. Но опита храната — инстинктът я подканяше да не пропусне едно безплатно ядене дори когато е приготвено от непознати.
Сейзед я заобиколи и зае позиция зад креслото й и малко вдясно. Стоеше изпънат като струна, с ръце, скръстени отпред и втренчен поглед. Поза, която, изглежда, целеше да вдъхне уважение, но с нищо не помагаше на мрачното й настроение.
Вин се опита да се съсредоточи върху обстановката, но това само й припомни колко скъпи са мебелите. Чувстваше се некомфортно сред този лукс, като черно саждиво петънце върху бяло покривало. Не опита от хляба от страх да не изпусне трохи на пода и когато погледна надолу, забеляза, че краката й са изцапани със сажди.
„Цялата тази чистота е само благодарение усилията на скаа — помисли си. — Защо се притеснявам, че мога да изцапам нещо?“ Но беше ядосана, защото си даваше сметка, че всичко това е само за прикритие. „Лорд Реноа“ беше длъжен да поддържа определено ниво на лукс. В противен случай щеше да събуди подозрения.
Освен това слугите не изглеждаха нещастни или потиснати. Щъкаха наоколо с делови вид и в движенията им не се усещаше и намек за принуда. Дори чу смях откъм коридора. Тези скаа не бяха подлагани на гонения, независимо дали бяха включени в плановете на Келсайър, или не.
И така, Вин се настани удобно и почна да похапва от плодовете, като от време на време се прозяваше. По някое време прислугата си тръгна и само Сейзед остана да стърчи зад нея.
„Не мога да се храня така“ — помисли тя ядосано и попита:
— Не може ли да не ми надничаш през рамото?
Сейзед кимна и пристъпи две крачки напред. Сега се намираше до креслото, а не зад него. Зае същата изпъната поза и отново се извисяваше над нея, както преди.
Вин се намръщи ядосано, после забеляза, че на устните на Сейзед трепка усмивка. Той сведе поглед към нея и в очите му блеснаха шеговити пламъчета, после заобиколи масичката и се настани в креслото отсреща.
— Не знаех, че терисците имат чувство за хумор — рече сухо тя.
Сейзед вдигна вежди.
— Господарко Вин, останах с впечатлението, че до днес не сте познавали нито един терисец.
Вин преглътна.
— Добре де, не бях чувала, че терисците имат чувство за хумор.
— Просто не сме явни, господарке — рече Сейзед. Въпреки че отново бе изпънал гръб, в позата му се усещаше отпуснатост. Сякаш му беше толкова удобно седейки правилно, както на другите им беше докато са облегнати.
„Такива трябваше да бъдат. Идеалните прислужници, верни докрай на Последната империя“.
— Нещо безпокои ли ви, господарке Вин? — попита Сейзед, докато тя го разглеждаше.
„Докъде ли се простират знанията му? Може би дори не си дава сметка, че Реноа е самозванец?“
— Чудех се как… си се озовал тук.
— Искате да кажете как един териски стюард се е забъркал с бунтовници, намислили да събарят Последната империя? — попита той меко.
Вин се изчерви. Той очевидно беше в течение на всичко.
— Това е интересен въпрос, господарке — продължи Сейзед. — И наистина, положението ми е необичайно. Бих казал, че вярата ме е довела тук.
— Вярата?
— Да — кимна Сейзед. — Но кажете ми, господарке. Вие в какво вярвате?
Вин сбърчи вежди.