Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Чудесно. — Келсайър лапна последното парче сладкиш и се надигна. — Радвам се, че го уредихме, защото вече се чувствам доста уморен — а бедната Вин изглежда така, сякаш ще заспи направо на масата.
— Нищо ми няма — побърза да отвърне Вин и прикри една прозявка.
— Сейзед — обади се Реноа, — ще бъдеш ли така добър да ги отведеш в стаите им?
— Разбира се, господарю Реноа — отвърна Сейзед и се надигна с плавно движение от креслото.
Вин и Келсайър последваха високия терисец към коридора, а прислугата влезе да прибере масата. „Оставих храна“ — помисли си укоризнено Вин, докато се бореше с дрямката. Не знаеше как да прецени случващото се.
Качиха се по стълбите и тръгнаха по коридора на горния етаж.
— Вин, съжалявам, че долу трябваше да те оставя сама, но… — почна Келсайър.
Тя сви рамене.
— Не е необходимо да съм в течение на всички твои планове.
— Глупости — тросна се Келсайър. — С решението си тази вечер ти ставаш равноправен член на групата. С Реноа трябваше да обсъдим някои лични въпроси. Той е чудесен актьор, но се чувства малко неудобно в компанията на хора, запознати с обстоятелствата, при които е заел мястото на лорд Реноа. Повярвай ми, нищо от това, което обсъждахме, не е свързано с нашия план.
— Аз… ти вярвам.
— Чудесно — засмя се Келсайър и я тупна по рамото. — Сейз, знам пътя за гостната. В края на краищата нали аз купих това имение. Мога и сам да се оправя нататък.
— Добре, господарю Келсайър — отвърна Сейзед и кимна почтително. Келсайър се усмихна на Вин, свърна по един страничен коридор и се отдалечи с характерната си енергична стъпка.
Вин го изпрати с поглед, сетне последва Сейзед по друг коридор, замислена за урока по аломантия, за разговора си с Келсайър в каретата и за обещанието му отпреди малко. Трите хиляди боксинга — истинско състояние — се поклащаха с непривична тежест на колана й.
Сейзед спря, отвори една врата, влезе и запали лампите.
— Чаршафите са чисти, а утре ще пратя прислужница да ви приготви банята. Ще ви трябва ли нещо друго?
Вин поклати глава. Сейзед се усмихна, пожела й лека нощ и излезе. Вин огледа стаята, после надникна навън и повика тихо:
— Сейзед?
Стюардът спря и се обърна.
— Да, господарке Вин?
— Келсайър… — тихо почна тя. — Той е добър човек, нали?
Сейзед се усмихна.
— Много добър човек, господарке. Един от най-добрите, които съм срещал.
Вин кимна лекичко.
— Добър човек… — повтори тихо. — Аз пък досега не бях срещала такива.
Сейзед продължи да се усмихва, поклони се почтително и се обърна.
Вин затвори вратата.
Част втора
Бунтовници под небе от пепел
9.
Чудя се дали в края на краищата моето високомерие няма да погуби всички ни.
Вин Тласна монетата и се хвърли сред мъглите. Извиси се над земя и камък, рееше се сред тъмните небесни течения, а вятърът караше пелерината й да плющи.
„Това е свободата — помисли си и вдиша студения влажен въздух. Затвори очи и остави вятъра да гали лицето й. — Нещо, което винаги ми е липсвало, без да го осъзнавам“.
Отвори очи и започна да се снижава. Изчака до последния миг и хвърли една монета. Тя издрънча на паважа и Вин я Тласна лекичко, колкото да забави падането си. Разпали пютриум, скочи на земята и се затича по смълчаните улици на Фелисе. Есенният въздух щипеше кожата й, но по принцип зимите в Централния район бяха меки. Имаше години, когато дори не валеше сняг.
Хвърли една монета през рамо и се Оттласна лекичко нагоре и надясно. Приземи се на ниска каменна стена, като почти не забави ход, докато притичваше по нея. Разпаленият пютриум не подсилваше само мускулите — той увеличаваше всички физически способности на тялото. Оставен да тлее, пютриумът й осигуряваше чувство за устойчивост и равновесие, за каквото би и завидял всеки крадец.
Стената изви на север и Вин спря на ъгъла. Усещаше под голите си ходила студения грапав камък. С пламтящата мед, като завеса за аломантията, тя разпали калай, за да подсили сетивата си.
Тишина. Трепетликите бяха като призрачни колони в мъглата, като измършавели скаа, застанали в две редици. Къщите се губеха в тъмнината — всяка оградена със стена, всяка украсена и добре охранявана. За разлика от Лутадел, тук почти не блещукаха нощни светлини. Много от тези домове се използваха само от време на време — господарите им често пътуваха из други краища на Последната империя.
Изведнъж пред нея изникнаха синкави линии — единият им край сочеше гърдите й, другият чезнеше в мъглата. Вин незабавно отскочи встрани и се приведе. Две монети профучаха покрай нея в нощния въздух, оставяха дири в мъглите. Тя разпали пютриум и се приземи на паважа до стената. Подсиленият й от калай слух долови слабо дращене, после в небето се извиси тъмен силует. Бледи синкави линии сочеха към кесията му.