Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин пусна една монета и се стрелна нагоре след противника си. Двамата увиснаха за миг над двора на някой нищо неподозиращ благородник. Противникът на Вин внезапно смени посоката си на летене и се насочи към къщата. Вин го последва, като се откъсна от монетата и вместо това разпали желязо и се Притегли към пантите на прозорците.
Противникът й се приземи пръв — тя чу тупването на краката му в стената на къщата — и след секунда излетя отново.
Блесна светлина и нечие изплашено лице надзърна през прозореца в мига, когато Вин се завъртя във въздуха, удари стената с крака, отблъсна се, промени леко ъгъла на полет и се Оттласна от същите панти. Чу се звън на стъкло и тя се стрелна в нощта, преди гравитацията да я е надвила.
Продължи да се носи в мъглите, наострила слух, за да не изпусне жертвата си. Тъмният силует запрати по нея няколко монети, но тя ги Тласна встрани, без дори да се забави. Една бледосиня линия се насочи надолу — хвърлена монета — и противникът й отново смени посоката.
Вин пусна своя монета и Тласна. Но монетата внезапно отскочи от земята — в резултат на Тласъка на нейния противник. Неочакваното движение промени траекторията на скока на Вин и я запокити настрани. Ти изруга тихо, хвърли друга монета и я използва, за да се Тласне обратно на предишния курс. Но вече бе изгубила целта си.
„Хубаво де…“ Тя се приземи на меката земя зад стената, изсипа няколко монети в шепата си, метна почти пълната кесия във въздуха и я Тласна в посоката, в която бе изчезнал противникът. Кесията изчезна в мъглите, като оставяше след себе си синкава аломантична диря.
Цял сноп монети внезапно литна от храсталаците отпред, насочен към нейната кесия. Вин се усмихна. Противникът й се беше вързал на номера. Беше твърде далече, за да види монетите в шепата й, също както и тя не можеше да засече неговите монети.
Една тъмна фигура се появи от храстите и скочи на стената. Вин почака, докато фигурата се прехвърли оттатък, после доближи стената, изстреля се право нагоре и хвърли шепа монети по притичващата от другата страна фигура. Противникът веднага Тласна и монетите отлетяха нагоре — но те бяха само за отвличане на вниманието. Вин скочи на земята до него, измъкна два стъклени кинжала, хвърли се напред и замахна, но противникът отскочи встрани.
„Нещо не е наред“ — помисли тя и се наведе тъкмо когато няколко блестящи монети — нейните боксинги, тези, които противникът бе Тласнал одеве — се върнаха от небето и се озоваха в ръката му. Той се завъртя и ги метна към нея.
Вин изпусна кинжалите с тих вик, протегна ръце и Тласна монетите. Почти веднага бе отхвърлена назад, тъй като Тласъкът й срещна този на нейния противник.
Една от монетите увисна по средата между двамата. Останалите изчезнаха в мъглите, разпилени от противоборстващите сили.
Вин разпали стомана и докато отхвърчаше назад, чу пъшкането на противника си, който също бе съборен. Тялото му се удари в стената, нейното срещна едно дърво. Тя разпали пютриум и надмогна болката. Използва дървото за опора и продължи да Тласка.
Монетата затрептя във въздуха, впримчена между увеличените сили на двамата аломанти. Натискът растеше. Вин стисна зъби, усещаше как стъблото зад нея се огъва.
Противникът не отстъпваше и на сантиметър.
„Няма… да… му… се дам!“ — повтаряше си Вин, докато разпалваше едновременно стомана и пютриум. Изпъшка и съсредоточи цялата си сила върху монетата.
Настъпи миг на затишие. После дървото се прекърши със силно пращене и Вин литна назад.
Дори калаят не бе достатъчен, за да запази мислите й ясни. Една черна фигура я доближи, с развята пелерина. Вин скочи и посегна към кръста си. Беше забравила, че кинжалите вече не са там.
Келсайър отметна качулката си и й ги подаде. Единият беше счупен.
— Вин, зная, че е инстинктивно, но не е необходимо да протягаш ръце напред, когато Тласкаш — нито пък да изпускаш това, което държиш.
Тя направи кисела физиономия и потърка удареното си рамо.
Добра работа с кесията — похвали я Келсайър. — За миг успя да ме излъжеш.
— Не че спечелих нещо от това — изръмжа тя.
— Вин, занимаваш се с тази работа едва от няколко месеца — рече той. — Като се имат предвид всички обстоятелства, напредъкът ти е невероятен. Но бих ти препоръчал да избягваш директно Тласкане срещу хора, които са по-тежки от теб. — Спря и огледа крехкото й телце. — Което вероятно означава да го избягваш винаги.