Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Поисках завинаги да остана на това място и навярно бих го сторил, ако дои Хуан не бе пристигнал и не ме бе издърпал оттам.
— Достатъчно си почивал — каза той, докато ме теглеше да се изправя.
Поведе ме много спокойно на разходка по периферията на хълма. Вървяхме бавно и в пълно мълчание. Той сякаш искаше да ме накара да наблюдавам пейзажа навсякъде край нас. Сочеше облаците и планините с движение на очите си или с повдигане на брадичката.
Пейзажът в късния следобед беше превъзходен. Той събуждаше у мен усещания за страхопочитание и отчаяние. Напомняше ми гледки от моето детство.
Изкатерихме се на най-високата точка на хълма, връх от вулканичен камък, и седнахме удобно с гърбове, подпрени на скалата, с лица, обърнати на юг. Безкрайно ширналата се земя на юг беше наистина величествена.
— Запечатай всичко това в паметта си — прошепна дои Хуан на ухото ми. — Това място е твое. Тази сутрин ти видя и това беше знак. Ти намери това място, като го видя. Знакът беше неочакван, но се появи. Ти ще тръгнеше на лов за сила, независимо дали желаеш или не. Това решение не е човешко — не е нито твое, нито мое. Сега, както се казва, това възвишение е твоето място, твоето любимо място; всичко около теб е под твоите грижи. Ти трябва да уважаващ всичко тук и всичко на свой ред ще те уважава.
Попитах шеговито дали всичко е мое. Той каза „да“ с много сериозен глас. Засмях се и му обясних, че това, което правим, ми прилича много на разказа на испанците, които завладели Новия свят и разделили земята в името на своя крал. Те се изкачвали на върха на някоя планина и обявявали за своя цялата земя, която виждали в съответната посока.
— Чудесна идея — каза той. — Ще ти дам цялата земя, която виждаш не в една посока, а навсякъде около теб.
Той се изправи и посочи с протегната ръка, завъртайки тяло така, че да опише пълен кръг.
— Цялата тази земя е твоя — каза той.
Разсмях се силно.
Той се закиска и ме попита:
— Защо не? Защо да не мога да ти дам цялата тази земя?
— Тя не е твоя — казах аз.
— Какво от това? И испанците не са я притежавали и все пак са я поделили и раздали. Защо тогава да на можеш и ти да я притежаваш по същия начин?
Подозрително го загледах, за да видя дали мога да открия истинското настроение зад усмивката му. Той направо избухна в смях и едва не се катурна от скалата.
— Цялата тази земя, докъдето стига погледът ти, е твоя — продължи той, все така усмихнат. — Не да я използваш, а да я помниш. Този хълм обаче можеш да го използваш, докато си жив. Давам ти го, защото сам си го намери. Твой е. Приеми го.
Засмях се, но дон Хуан изглеждаше съвсем сериозен. Като се изключи особената му усмивка, той сякаш вярваше, че може да ми подари този хълм.
— Защо не? — попита той, като че ли бе прочел мислите ми.
— Приемам го — казах аз полушеговито.
Усмивката му изчезна. Той присви очи, загледан в мен.
— Всяка скала, камъче и храст на този хълм, особено на върха, са под твоите грижи — каза той. — Всяко червейче, което живее тук, е твой приятел. Ти можеш да ги използваш — и те могат да те използват.
Няколко минути мълчахме. Мислите ми бяха необикновено оскъдни. Неясно усещах, че внезапната промяна на настроението му предвещава нещо за мен, но не се боях, нито се притеснявах. Просто не исках да говоря повече. Не зная защо, но думите изглеждаха неточни, а смисълът им — неуловим. Никога не бях изпитвал неудобство да говоря, затова когато осъзнах необичайното си настроение, побързах да кажа:
— Но какво да направя с този хълм, дон Хуан?
— Запечатай всяка чертица от него в паметта си. Това е мястото, където ще дойдеш, когато сънуваш. Това е мястото, където ще се срещнеш със силите, където един ден пред теб ще бъдат разкрити тайните. Ти си тръгнал на лов за сила и това е твоето място, мястото, където ще трупаш постигнатото. Сега то няма никакво значение за теб. Затова нека засега остане като една малка безсмислица.