Непознатата от Ямайка

— Тя е съвършена в ролята на курва.

— Ако това е така, то виновен е вуйчо й. Правила е всичко по принуда. Но той не е успял да я накара да спи с онези мъже.

— Значи вярваш на това, че всички те просто са лъгали, че са спали с нея в къщичката?

— Тъй трябва да е.

— Емил каза, че е опърничава и шавлива.

— Не мисля, че би могла да оцелее, ако не беше волева и търпелива. Тя е закриляла братчето си по най-добрия начин, на който е била способна. Чудил съм се за клюките: в действителност, говорил съм с всички мъже, които твърдяха, че са били нейни любовници. Тя не би могла да направи такова нещо, толкова е просто. Не е в природата й.

— Но нима не би направила всичко, за да защити Джеръми?

— Почти всичко, да, но да се унижи, това не. Не се поколеба да спаси и твоя живот. Ако това я прави опърничава, е, тогава бих казал, че това е не лоша черта. Смятам, че и ти ще се съгласиш.

— Да, тя ме спаси, така е. Виж, Самюъл, трябва да разбереш също така, че ако се ожениш за нея, нито ти, нито тя ще бъдете приемани от семействата на острова. Дори някои да ви приемат, към нея винаги ще се отнасят с презрение. Вече е отлъчена.

— Смятам да променя това — каза Самюъл. — Ще твърдя пред всички, че тя е легнала в брачното ни ложе девственица. Ще разкажа истината за вуйчо й.

— Единственият резултат, който ще постигнеш с подобни твърдения, ще бъде смях. Бъди разумен, Самюъл. Никой няма да промени мнението си.

— Ще опитам. Длъжен съм.

— Днес говорих с Оливър Сасън. Той също каза, че ще се ожени за нея.

— Не бих позволил на Оливър Сасън да припари до нея.

— Ако искаш да я предпазиш от всички мъже, които тя е развличала — принудена или не от вуйчо си, — и двамата ще завършите живота си като отшелници. Списъкът на мъжете, посещавали шибаната й къщичка, е дълъг, Самюъл.

— Грешиш, Райдър. Аз ще променя мнението за нея. Моята дума се слуша по тези места.

— Не — каза Райдър.

— Моля?

— Казах, не. Няма да се ожениш за нея.

Самюъл усети как го обзема гняв към младия мъж. Райдър Шербрук нямаше никакво право да се разпорежда с личните му проблеми, дори и като собственик на Кимбърли Хол. Самюъл си имаше сериозни основания за действията си. Той се изправи на крака.

— Нямаш думата в тази работа, Райдър. В случая решенията ги вземам аз, а не ти.

Райдър се засмя.

— Всъщност, Самюъл, решенията ги взема Софи, а тя ще каже не.

— Защо? Защото ти я съсипа и тя няма да иска да ме срами, като ме вземе за съпруг? Не ми се прави на изненадан. Зная много добре, че ти я искаше, искаше да се разпореждаш с нея, искаше да ти пада на колене. За теб това се превърна в някаква проверка на собственото ти мъжество. Ах, да, държеше се точно като новото куче в глутницата. Трябваше да докажеш мъжествеността и силата си и за това избра тази жена. Трябваше да докажеш себе си. За теб това бе състезание. Трябваше да докажеш на света, че можеш да я притежаваш и че докато тя е твоя, можеш да я накараш да признае, че другите не я интересуват, че за нея има само един мъж — ти. Не съм кьорав. А освен това стоях под балкона, когато си говорехте й чух какво каза тя, чух и твоите обвинения. Чух я, че ти каза, че е била девствена, преди да я насилиш в къщичката. Ти погуби мис Статън-Гревил и не направи нищо, за да поправиш станалото. Единственото, което би ти хрумнало, е да я направиш своя държанка, а тя е младо момиче с отличен произход и добро възпитание. Освен това тя си има и принципи. Замислял ли си се някога, че е възможно да си й направил дете? Разбира се, че не. Е, аз я обичам и ще се оженя за нея дори и да е бременна, така че да не роди копеле. Свали си надменната вежда, дяволите те взели! Можеш ли да се закълнеш, че когато спа с нея, тя не бе девствена?