Светлина в мрака

— Вашият баща?

Лорд Питър внимателно наблюдаваше Сора, която опипваше плоския си стомах.

— Още с прохождането си Уилям взе първата попаднала му пръчка и започна да я размахва като меч, а после падна на дупето си и започна да плаче от разочарование. От този момент той стана гордостта на баща ми, а жена ми беше почитана като майка на Уилям. Ти си дъщеря на горд нормански род. Бракът между норманка и саксонец не е позор; но може би ще трябва да си помислиш дали имаш някакви предразсъдъци относно произхода на Уилям.

— Що за глупост! — Тя отхвърли неговата логика с махане на ръка.

— Помисли внимателно. Твоите деца ще носят кръвта на една победена раса.

— Милорд, саксонците са се били, докато потоците са почервенели от тяхната кръв. Може да са били победени, но храбростта им никога не може да бъде поставена под въпрос и изглежда, че най-великият войн на Англия е резултат на такава смесена кръв.

— Ти говориш за Уилям?

— Разбира се — каза тя гордо. — Всичко друго е мит и лудост.

— Съгласен съм. — Той замълча, за да може това да проникне до съзнанието й, а после попита: — Предполагам, че освен теб в рода ви няма други слепи?

— Нито един.

— В рода ви няма слепи, а Бог е компенсирал твоята липса на зрение с интелигентност и красота. В тези трудни времена трябва да се знае всичко за рода на младоженците. При цялата ми скромност не мога да отрека, че нашето семейство е едно от най-големите в околността. Всички трябва да бъдат поканени, иначе ще се почувстват обидени. Ще стане голяма сватба. Ще можеш ли да се справиш?

— Разбира се! — Гласът й прозвуча толкова обидено, колкото очакваше. — С помощта на Мод ще приготвим всичко.

— В замъка ще има стотици хора, благородници и техните слуги, и двете ще имате много работа. Ние с Уилям ще се заемем с тържеството, ако това може да ви помогне, но вие ще трябва да организирате всичко за преспиването и изхранването на цялата тълпа.

— Ще се справим — каза тя самонадеяно.

— Добре. Аз отхвърлих молбите на много бащи, които ще присъстват. Бащи, които се опитваха да хванат Уилям за своите дъщери. Мързеливи повлекани, жени без грация и талант, досадни кранти. Ти ще ми направиш услуга, ако спасиш Уилям от тези жени. Твоята майка беше забележителна със своята плодовитост. Бих искал от този съюз да имам още внуци, разбира се, но ако няма потомство, Уилям има един здрав син, когото можем да оженим през следващата…

— Какво си взел да разпитваш жена ми? — Силният глас на Уилям от коридора ги прекъсна и Сора скочи виновно, сякаш тя и лорд Питър крояха някакъв заговор срещу него.

— Спокойно, Уилям — каза лорд Питър. Зарадван от навременното прекъсване, той се питаше, не без основание, дали Мод не беше решила, че е необходимо да се сложи край на обсъждането, преди Сора да заподозре нещо. Уилям се появи, след като той беше засегнал всички важни въпроси, след като беше уверил Сора в нейната способност, след като беше възбудил апетита й към нейните собствени земи.