Светлина в мрака

— Ако миледи не се беше намесила, той щеше да пречупи врата на Сора. Ако миледи не носеше негово дете, той щеше да я изхвърли. Той я заплашваше, сякаш наследникът, който му роди, не беше съвършен. Той беснееше като всеки слаб мъж, изправен пред положение, което не може да промени според собствените си предпочитания. Той изпрати Сора да бъде отгледана далече в нейните имения и аз отидох с нея. Миледи ми нареди да я науча да тича и играе на слънце като всички други деца. И аз го правех до деветгодишната й възраст, когато Тибълд се изплаши от вълненията в именията й и поиска тя да бъде върната при него, за да не я изпуска от погледа си. Страхуваше се, че някой може да я отвлече и да поиска нейните имоти.

— Беше ли лейди Елиьнор щастлива, когато детето се върна при нея? — попита лорд Питър.

— О, да. Тя започна веднага да я учи да се държи като господарка, да ръководи дома. Не признаваше никакви извинения и под нашите грижи лейди Сора научи всичко, което трябва да знае една домакиня. Миледи роди пет здрави момчета на Тибълд и остаря преждевременно. Научи малката Сора да се грижи за тях, защото се опасяваше, че няма да живее дълго.

Заинтригуван от тона на гласа й, Уилям попита.

— Как умря лейди Елиьнор?

— Мисля, че я ритна в корема, когато носеше последното му бебе. — Една сълза се търколи по бузата й и лорд Питър положи ръката си на рамото й. — Още едно красиво момче, мъртвородено, окъпано в кръвта на собствената си майка.

Като си мислеше за гордостта и нежността на лицето на Сора, лорд Питър попита:

— Сора знае ли?

— Разбира се — отговори тя категорично. — Никога не сме говорили за това, но тя знае. Не бих се изненадала, ако Тибълд й се е похвалил. Той я товареше с много работа, насилваше я да ръководи домакинството, да отглежда децата, а после я укоряваше за свършената работа. Никога не я оставяше на мира. Ако можеше, щеше да я изнасили, но всички в замъка я обичаха и пазеха.

Уилям скочи на крака и се закле:

— Аз ще набуча на кол този кучи син и ще го изпека на слаб огън.

— Аз ще приготвя соса — съгласи се Мод. — И когато се изпече, ще го покрием с тесто, ще го запечем и ще го хвърлим на кучетата.

Те кимнаха в знак на съгласие, еднакво доволни от картината, която си представяха, но лорд Питър прекъсна техния отмъстителен блян.

— Това е чудесно, но ако Уилям не се ожени за жената, Тибълд има всички права да поиска тя да се върне при него.

— Притежанието… — започна Уилям…

— …не струва нищо, ако лейди реши да те напусне — каза лорд Питър грубо. — Наистина с женитбата тя няма да ти донесе своите нищо неструващи имоти. Коя разумна жена ще търси защита от човек, който очаква смъртта си от нож в гърба?

С мрачна решителност Уилям седна отново на стола си.

— Помисли ли за това, което ти казах днес следобед?

— Какво? Артър предател? Съгласен съм. Това, което ни е необходимо, е да открием кой направлява това негово безчинство. Съгласен съм. Ти трябва да упражняваш уменията си като рицар. По този въпрос не може да има две мнения. Мозъкът, мускулите ти са отслабнали. Размяната на остроумия от твоя страна тази вечер беше отвратителна, а умението ти да боравиш с боздуган и топор са такива, че могат да подплашат коня ти и той да се хвърли във вира.