Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Добре! Ще се упражнявам с оръженосците, докато добия такива умения, че да изляза дори срещу теб, татко, но това е по-лесната част. Какво ще правим с този лукав негодник, който се промъква крадешком и се опитва да унищожи мен и моите хора? Кой може да е той?
Мод въздъхна с пресилено търпение и попита:
— Имате ли някой халат, милорд Питър?
— Разбира се. — Лорд Питър посочи големия сандък, където лежеше едно топло наметало. — Но ти не си отиваш, нали? Този разговор за стратегията ще продължи само минутка.
— Мъжете, които говорят за война и битки, могат да разтегнат минутката до безкрайност. Ако лорд Уилям ми подаде наметалото, аз ще налея по чаша вино, което ще изостри умовете ни и ще накваси гърлата.
— Добра жена. — Лорд Питър я притисна до себе си, а очите му заблестяха от възбуда и нежност.
— Разумна жена. — Уилям й подхвърли наметалото и се обърна настрани, докато тя го навличаше върху голото си тяло. — Но как би могло да бъде иначе, щом като е отгледала такава жена като Сора.
Мод вдигна каната с вино, оставена за утоляване на жаждата през нощта. Тя потропа леко с чашите, за да подскаже на Уилям, че може отново да се обърне, и му подаде пълната чаша с дяволита гримаса.
— С ласкателство няма да можете да спечелите съюзник, ако преди това не сте го спечелили.
Тя отметна плитката зад гърба си, поднесе чашата на своя любовник и се върна в леглото, като държеше в ръка своята.
— Благодаря — каза тъжно Уилям. — Както за виното, така и за съвета. И двете са добри и необходими, а ние все още сме изправени пред един неприятен разговор за змиите и за слабите хора.
— Нашите възможности са ограничени. — Лорд Питър погледна Уилям, за да се увери, че и той мисли като него.
— Да. Артър беше обучаван едновременно с Чарлз и Никълъс.
— И Реймънд от Авраче — напомни му лорд Питър.
— Не, Реймънд отпада. Той е един от най-богатите хора в страната, един от най-високопоставените.
— Синко, мъжете не винаги са такива, каквито трябва да бъдат. Когато дойде при нас, Реймънд беше едно нещастно момче. Родителите му не проявяваха никакви грижи за него. Те се интересуваха от него само като наследник, като политически субект, който може да помогне да се защити каузата на Авраче. Понякога едно такова възпитание не може да се поправи.
— Вярваш ли?
Лорд Питър съпостави фактите на своите инстинкти и поклати глава.
— Не.
— Реймънд е мой приятел — каза Уилям и с това за него обсъждането приключи. — Нека вместо това да проверим другите двама и как те влияят на Артър.
— Никълъс. — Лорд Питър потри слепоочията, а после и челото си, сякаш провалът на неговото обучение му причиняваше болка, която виното не можеше да излекува. — Никълъс е тих, задълбочен, мълчалив. Той никога не ми се довери, дори и като момче. Никога не можах да науча какво таи в сърцето си.
— Нито пък аз. Влияеше ли той на Артър?
— Артьр нямаше собствено мнение, той се водеше по акъла на другите. Никълъс би могъл да му влияе, но защо? Титлата наследи по-големият брат на Никълъс, но той умря преди три години и не след дълго Никълъс се върна в семейните имения. Сега той е лорд и един от най-богатите хора на Сут Сексена.
— Остана само Чарлз.
— Чарлз. — Лорд Питър отпи от виното си и се облегна на възглавниците.
— Какво за Чарлз — остро се намеси Мод, — защо вие двамата имате толкова загрижен вид, когато споменавате неговото име? Не е ли той лорд на голямо имение?
— Лорд е — съгласи се Уилям. — Но имението не е голямо.
— Когато Чарлз наследи своето имение, прекрасните замъци, които трябваше да получи, се бяха стопили и бе останал само един. Само едно имение, и то затънало в дългове и безчестия. Баща му винаги е бил нехранимайко и укрепленията се порутиха, докато се мъкнеше подир стария крал Хенри из неговите дворци. Чарлз не е много по-добър, хвали се със своята юначност, но не смее да участвува в турнири, за да не загуби коня или доспехите си. А и с този проклет безпорядък, който цари, аз се страхувам…
— Да, аз също. — Уилям разтриваше челото и очите си с такова естествено подражание на баща си, че Мод се изкикоти, когато взе каната, за да напълни отново чашите им. — Ако е Чарлз, как мога да го хвана, преди да ни е причинил зло?
— Покани го на сватбата — отговори веднага лорд Питър. — В такава празнична обстановка той не може да не издаде намеренията си. Внимателно ще го следим, а и ще имаме наблизо свидетели.