Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Уилям радостно потри ръце.
— Какво чудесно основание за Сора. Тя сигурно ще се ожени за мен, ако се увери, че нейното съгласие ще ме предпази от такава заплаха.
— Не бих разчитала на това — каза Мод.
— Е, това е най-добрата идея, до която достигнахме засега — каза Уилям, като се надигна и остави с удар чашата си на стола.
Той излезе от стаята, ободрен от обсъждането на плана, а Мод го наблюдаваше с хладно одобрение.
— Никога не бих допуснала, че един такъв човек, който говори високо и откровено, като Чарлз, е способен на нещо непочтено — разсъждаваше тя на глас.
— Аз също — каза лорд Питър. — И все пак човек никога не може да е сигурен.
— Аз съм сигурна в едно нещо. Сора никога няма да се омъжи за лорд Уилям, ако не предприемем необходимата стъпка. Вие, скъпи милорд, никога няма да издадете нашия план, вие сте прекалено хитър, за да сторите това. А аз съм прекалено умна жена, за да подкупя нашия човек. — Тя се сгуши под одеялото и му се усмихна, оголвайки здравите си бели зъби. — Той ще изиграе своята роля с убеждение, ако не му кажем истината, и с гласа си никога няма да събуди подозрение в Сора. Елате по-близо — повика го тя. Като изчака да я прегърне със силната си ръка, тя се обърна назад и го повлече със себе си. — А сега слушайте моя план.
10.
Сора се мъчеше да се измъкне от дълбоката пропаст на изтощението, подтиквана от гласа на Мод, която й се караше, убедена, че е закъсняла за сутрешната литургия.
— Измъква се от леглото най-егоистично, след като ви е използувал почти цяла нощ, и ви оставя прекалено изморена, за да станете като почтена жена и да посрещнете утрото. Половината замък се кикоти, че сте поставена на мястото си и ще се омъжите за Уилям, без да вдигате повече шум. Но не се тревожете, лейди Сора! — Силните ръце на Мод я хванаха за раменете и я изправиха да седне. — Аз ще ви помогна да избягате. Аз няма да позволя на никой нежелан мъж да ви тласне в нещо, което не искате.
За замаяния ум на Сора гласът на Мод звучеше страшно весело.
— Аз не мисля…
— Изнасилване! Това е изнасилване!
— Не, не е. — Сора отметна разплетената си коса и започна да масажира слепоочията си, сякаш я боляха.
— Като дивак ви метна на рамо.
— Мод, това не беше изнасилване.
Мод отмести настрана ръцете на Сора и започна да я масажира с умелите си пръсти.
— Как другояче може да се нарече!
— Щеше да бъде изнасилване, ако аз не бях…
— Не бяхте?
— Ако не ми беше толкова приятно! — Сора скочи от леглото.
— О, не е ли всичко това типично за един мъж — оплака се Мод. — Никога не мисли за жената, никога не мисли за нейното добро име. Предполагам, че след девет месеца ще родите бебе.
— Бебе? — Тя се спря и прислужницата й я хвана, за да надене ризата на главата й.
— О, да. Всеки знае, че когато на една жена й е приятно с един мъж, бебето не закъснява. Но не се тревожете, ние ще се справим с този малък проблем. — Тя не преставаше да говори, не даваше възможност на Сора да помисли. Мод пъхна ръцете на Сора в ръкавите и каза: — Не съм сигурна обаче, че трябва да ви помогна да избягате. Предната нощ лорд Питър ме спря и ме помоли да ви убедя щом станете да отидете при него, за да си поговорите.
— За какво? — Сора потри уста и Мод й подаде чаша пиво.
— Това ще ви даде сила да се срещнете с лорд Питър. Този човек не изглежда много приятен. Кисел и груб, мърморещ за брака между вас и неговия син и как е трябвало да искате неговото съгласие.
— Той не ме иска? — попита Сора, изненадана от болката, която изпита.
— Казва, че сте наранили неговото честолюбие. Е, казах му, че пред Уилям не е представил така случая и той ми се озъби. Така че, може би ще напуснем замъка, а торбите ни ще приготви лично лорд Питър. Вие ще се чувствате щастлива, нали, миледи?
Сора кимна с глава и Мод я изправи на крака, завършила с обличането.
— Разбира се, ще трябва да се върнем при вашия пастрок, нещо, което се надявах да избегнем, но ние не можем да останем тук, тъй като лорд Уилям е решил да се ожени за вас. За него нашето оставане ще бъде голямо мъчение. Така че, трябва да се върнем при онзи кучи син, Тибълд, предполагам. — От гласа на Мод се изливаше ненавист и Сора стисна юмруци, когато си помисли, когато ясно си представи, че отново трябва да живее с пастрока си. Гласът на Мод продължаваше да се лее и да рисува до болка познати картини. — Замъкът Пертрейд ще изглежда като малка мръсна дупка след живота в Бьрк. Там не можете да яздите, а Клер ще остане тук като паж, така че няма да си имате и компания. Отново ще трябва да бдим и да се пазим от хората, тъй като те никога не са проявявали към вас и най-малкото уважение. А може би онази малка, незначителна личност, която стана жена на Тибълд, вече се е научила самостоятелно да ръководи домакинството и повече няма да зависи от вас. Представям си как прислугата вече е свикнала да си гледа работата под нейно ръководство. — Мод закопча ризата на Сора към вълнения й сукман и оправи ръкавите. — Ето, сега изглеждате много красива, точно такава, каквато трябва да се представите на лорд Питър след литургията.