Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Лорд Питър не я иска? Тази мисъл не даваше покой на Сора по време на литургията. Сора беше натъжена. Човекът, когото толкова уважаваше, не я искаше в семейството си. Тя приготвяше в ума си въображаеми диалози, посочваше най-различни причини, които я правеха достойна да бъде жена на неговия син. Понякога диалозите се разпадаха на спорове, защото Мод бе посяла в ума й две неприятни семена. С първото семе, за негодността, тя можеше да се справи сама, беше се справяла през целия си живот. Но с другото, по-неприятното, Сора не можеше да се справи, от него изпадаше в ужас. Тя не искаше да се върне в къщата на своя пастрок, за да бъде безполезна и зависима, отбягвана и презирана, бреме за братята си, и да се страхува през целия си живот.
Отправяйки се към малката ниша в голямата зала, където свещеникът работеше върху сметките, тя намери лорд Питър, който шумно прелистваше някакви книги.
Като я видя, той промърмори:
— Седни, лейди Сора. Ето стол.
Той не стана да й помогне, но тя и не очакваше такова нещо от него. Разбираше неговата грубост; той защитаваше сина си от една жена, която не му беше равна. И все пак лейди Сора от Роджет притежаваше предимства, които той не можеше да си представи, и тя трябваше да му ги обясни.
— Ти разбираш, момиче, че аз не съм така заслепен, както моят син. Ти доказа, че си способна икономка и моят внук те боготвори. Уилям напълно си е изгубил ума по теб, разбира се, и не може да види, че има и някои други въпроси. Не искам да мислиш, че не съм ти благодарен; много съм доволен, че ти успя да помогнеш на Уилям да възвърне зрението си но… каква точно е зестрата ти? Ще донесеш ли някакъв имот в семейството?
Навеждайки се нетърпеливо напред, Сора не разбираше колко ловко лорд Питър бе насочил атаката си точно към най-силния й аргумент. Тя си мислеше колко е щастлива, че е достатъчно богата.
— Аз съм единствена наследница на имотите на моя баща.
— Сигурно са доста много — размишляваше лорд Питър, като потропваше нерешително с пръсти. После, като смени тона, той каза: — Аз познавах баща ти.
— Милорд? — Изненадана, защото никога не беше чувала за тази връзка, тя слушаше с голямо внимание.
— Ние бяхме обучавани в едно и също семейство. Той беше по-млад от мен; беше паж, когато аз бях оръженосец. Елуин асистираше при посвещаването ми в рицарство, мир на праха му, и ми пожела щастие, когато се завърнах в земите си. Обичах го. Беше добър човек, почитан човек… и много богат. — Връщайки се към работата си, лорд Питър каза: — Жените, разбира се, не знаят нищо за тези неща, но случайно да си спомняш някои от имената на именията и къде се намират?
Тя се изправи, дръпна назад раменете си и съобщи къде се намира всяко едно от именията и колко е голямо. Той не се осмели да се усъмни в казаното, защото нейният ясен и уверен глас беше изпълнен с гордост и собственическо чувство. Мод не го беше подвела; това беше един сигурен начин да я насочи към брака.
Свършила с изброяването, тя очакваше спокойна и уверена, докато той овладя своята радост и я попита:
— Знаеш ли на кого са завещани тези имоти?
— Сър?
— Има ли други наследници?
— Нямам никакви живи роднини; баща ми беше последен от техния род, освен мен.
— Кога ще влезеш във владение?
— До моята женитба с тях се разпорежда моят попечител.
— Сигурна ли си, че ако се омъжиш за Уилям, ще станеш наследница на…
— На всичко — потвърди тя.
— Твоят пастрок има ли някакви претенции над тях?
— Няма — категорично каза тя.
Като се облегна на стола си, лорд Питър се усмихна доволно.
— Жените винаги са лекомислени, но ако тази информация е вярна…
— Кълна се, че е вярна.
— Тогава ти ще донесеш голям дял земя към нашите имоти и ние ще можем да се откажем от по-голямата част от зестрата, която трябва да се плати в пари. Знаеш ли как са били стопанисвани земите от Тибълд?
Лицето й помръкна.
— Той ги използва до пълно изтощаване, а после остави на по-силните съседи да вземат каквото им хареса. Говорих му, но единственото, което спечелих, беше удар в гърба и съвет да си гледам работата. Братята ми помагат където могат, но…