Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Тихо! Или ще заповядам всички ви да закарат в Нюгейт за бунт!
— Време беше да се обадиш — каза Куотърмейн.
— Ти говореше повече от достатъчно и за двама ни — отвърна съдията.
Клайд прикри усмивката си с ръка. Джебчията се скри в тълпата, последван от други, които също се изплашиха. Но ковачът, месарят и перачката останаха, вперили презрителен поглед в съдията и Куотърмейн.
Гласът на съдията омекна и думите му станаха по-разговорни.
— Аз също съм работник, като вас. Моля ви, идете да си вършите работата и ме оставете аз да върша своята. Не открихме нищо, затова ще пуснем този човек да си ходи.
Куотърмейн отвори уста, но съдията го изгледа, затова той кръстоса ръце на гърдите си и се облегна на каруцата.
Клайд видя с ужас, че една дъска на пода леко помръдна, но Куотърмейн беше с гръб към нея.
— Точно това казваме и ние — отвърна ковачът, но отстъпи назад, скръстил ръце, гледайки мрачно. Перачката си тръгна. Месарят се поколеба, но след малко и той се отправи нанякъде.
Съдията погледна сурово към Клайд.
— Кажи на господаря си, че претърсваме Лондон, за да открием автора на тези лъжи, и ще приберем и него, ако е замесен. — Той хвана Куотърмейн за ръката и го заведе при конете им.
Докато бяха с гръб към него, Клайд бързо оправи разхлабената дъска. Свърши точно навреме, преди Куотърмейн да се върне до каруцата, яхнал коня си. Наведе се и каза тихо така, че ковачът да не чуе:
— Кажи на Дракона, че няма да му се размине лесно. Този път си е избрал достоен противник. Аз отговарям на огъня с огън.
Сиво-сините очи на Клайд захвърляха искри.
— Точно както и той, сър. И, доколкото знам, той е много повече свикнал да се пари, отколкото вие. — Той се метна на каруцата и кимна с благодарност на ковача.
Човекът докосна шапката си, обърна се и се отдалечи.
Съдията и Куотърмейн тръгнаха след Клайд, затова той мина покрай мястото, където трябваше да остави товара си, и се насочи към вътрешността на квартала. Двама мъже с хубави дрехи не бяха често срещана гледка тук. Както и очакваше Клайд, съдията започна да става неспокоен от вниманието, което привличаха.
Съдията се огледа неспокойно, удряйки с бастуна си всяка ръка, която се опитваше да хване юздите на коня му. Тук рядко се осмеляваха да идват представители на реда, без да бъдат охранявани от цял взвод драгуни. Клайд разчиташе, че здравият разум на съдията ще надделее над амбицията му. Когато от една кръчма излезе дрипав мъж, стиснал бутилка, съдията трябваше рязко да спре коня си, за да не връхлети върху него, и за малко не падна от седлото. Той изръмжа нещо на Куотърмейн, обърна коня си и се отдалечи.
Куотърмейн продължи преследването, докато една проститутка, чиито гърди бяха излезли от мръсното деколте, го хвана за ботуша.
— Искаш ли малко удоволствие, приятелю?
Куотърмейн я отблъсна и тя падна назад, вдигнала юмрук, като сипеше проклятия. Куотърмейн хвърли един последен поглед към каруцата и отказвайки се от преследването, бързо се оттегли.
Клайд обаче продължи да обикаля още около час, преди най-после да спре пред мястото, където трябваше да остави доставката. Когато каза паролата: „Времето е на наша страна“, вратата на малкия магазин за мебели се отвори. След един час, освободил се от товара си, Клайд вече беше на път за „Херик Импортърс“.
Вече се бе стъмнило. Тази част на Лондон никога не беше спокойна, особено в такъв късен час. Клайд обаче беше пътувал из доста по-страшни места по целия свят. И все пак се стряскаше от всяка сянка и се ослушваше неспокойно за всеки звук. Незнайно защо, но беше изключително напрегнат.
Изведнъж го нападнаха. Двама мъже скочиха в каруцата и го сграбчиха за коленете. Единият хвана юздите, другият завърза Клайд и го бутна в празната каруца.
После каруцата зави обратно към същия квартал, от който идваше.
Когато слънцето слезе ниско в небето, Калиста не можеше да търпи повече. Бе слушала почти цял ден дрънченето на стъкло. Опитваше се да си казва, че така е най-добре, че когато той се напие, може би ще успее да избяга.
Но здравият разум не можа да надделее над глупавото й желание. Не можеше да позволи последната им вечер заедно да свърши така. Накрая Калиста прибра косата си в приличен кок, оправи белите дантели на ръкавите си и слезе да търси ранения си дракон.
Долу цареше абсолютен мрак, като се изключат последните отблясъци на жаравата в камината. Тя се блъсна в една маса и спря, за да разтрие коляното си. И тогава чу гласа му, толкова близко, че чак се стресна.
— Ако знаеш кое е добро за теб, ще си занесеш хубавия малък задник обратно горе и ще си легнеш в леглото ми.