Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Пътят по суша, от Кале до Париж, бе най-често използваният и би изложил човек на риска да бъде разкрит. По-добър вариант би бил от Брайтън в Англия, като прекоси Ламанша до Булон, да продължи по суша оттам към Париж. Така ще е далеч по-бързо, защото няма да се бори с насрещното течение на реката чак до Париж.
Разбира се, колкото повече време прекара на сушата, особено на френска земя, толкова по-голям ще е рискът да го открият. А освен всичко друго Черната роза ще трябва непременно да разполага с отпочинали коне на равни интервали по пътя, пък и с някой, на когото може изцяло да се довери в тази враждебно настроена към него страна.
Джон можеше да се обзаложи, че този човек се прехвърля в Булон или някъде там, а после плава по обратния път заедно с освободените затворници — така няма да стои на френска земя по-дълго, отколкото е необходимо, особено в компанията на освободените аристократи.
Като се има предвид, че Замбо и братята Сендреак са били освободени много бързо в последния момент, това означаваше, че човекът може да язди като светкавица, да се бие като самия дявол и да плава по море като вятъра.
А клюката, донесена от Пърси, че този човек някога е бил пират, вероятно съвсем не бе далеч от истината.
Джон се опита да си припомни кой кога е присъствал в замъка и кой кога е отсъствал. Но това бе ужасно трудна задача — в къщата имаше толкова много гости, а и точно по това време той съвсем не бе обръщал внимание на околните. Доколкото си спомняше, почти цялата седмица бе прекарана само с Хлое. На няколко пъти бяха слизали при останалите от имението, но между тези случаи имаше толкова големи промеждутъци от време, че тогава всеки би могъл да идва и да си отива незабелязано.
Ето например групичката от тази сутрин.
Няколко от тях споменаха, че не били доведени съвсем до къщата, а скрити през нощта в стара колиба някъде в покрайнините на някакво село, чието местонахождение не им бе известно. После били придружени до Chacun a Son Gout. И тъй като спасителят им винаги се появявал маскиран по различен начин, те не били сигурни дори дали един и същи човек ги е довел от Франция дотук.
Джон смяташе, че не е. Също така вярваше, че който и да е, успява да се върне в къщата дори и цял ден преди пристигането на бегълците, за да отклони подозренията от себе си. Зависеше на каква помощ може да разчита. А това Джон нямаше как да разбере.
Черната роза, отново скрит на безопасно място в собствената му къща, очакваше заедно с останалите да дойдат новите пришълци французи и изразяваше подобаваща изненада при пристигането им.
Така, но кой ли може да бъде?
Джон мислено състави списък на заподозрените.
Интересното бе, че и Морис, и Пърси, и Дитер през последните дни няколко пъти бяха повиквани извън имението, и все с различни извинения.
Морис бе отишъл да нагледа собственото си имение, понеже получил бележка, че в едно от крилата възникнал пожар. Той се бе завърнал вчера с историята, че не е имало никакъв пожар и никой не знаел кой е изпратил съобщението.
На Джон много му се искаше да вярва на вуйчо си, но бе наясно с буйното минало на Морис в младежките му години, а и не би се изненадал, ако този французин е сметнал, че е негов дълг да спасява сънародниците си.
Дитер не се бе появявал два дни и когато го попитаха, той твърдеше, че някой го е упоил и че е спал непробудно. И никои не се е сетил да види какво става с него — факт, който явно много го бе разсърдил. А и напълно сериозно попита Джон на никого ли не му се струва странно, че е спал толкова дълго време.
На Джон му бе почти невъзможно да признае, че не му се струва странно. Дитер бе голяма загадка. И все пак Джон доста се затрудни, когато се опита да си представи мрачния баварец в ролята на такъв дързък герой.
Оставаше Пърси. Контето бе решило да посети някакъв приятел в съседния град за няколко дни и лорд Секстън нямаше никакво намерение да осуетява похвалното му намерение. Що се отнася до идеята, точно той да е Черната роза… е, това бе доста абсурдно при каквито и да е обстоятелства. Ето защо Джон реши да премине към следващия кандидат.
Или по-точно кандидати, тъй като имаше предвид братята Сендреак. Всъщност един от братята Сендреак, за да бъдем точни.
Според Джон тази догадка се намираше най-близо до истината. Но кой от тях? Беше ужасно трудно да ги следиш, а и както си приличаха, ако не са всички заедно на едно място, бе почти невъзможно да разбереш дали някой от тях отсъства.