Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Но този млад мъж имаше зъл поглед. Когато разпери криле, струящата от него светлина заприлича на мрак като в най-дълбоката пропаст.
— Не се подвеждайте — предупреди Бинесман. — Този не е като Сияйните, за които с възхита говорят древните сказания. Той е Сияен на мрака. Това същество е дошло, за да убие Земния крал, а не за да го спаси.
— Кога? — попита го Габорн. — Кога ще дойде?
Бинесман отиде до една масичка и взе от нея дебел том — ръкопис, описващ всевъзможни същества, появявали се на земята. Прелисти го и стигна до страниците, засягащи съществата от долния свят. Бележките за Тъмните сияйни или „Сиянията на мрака“ бяха твърде оскъдни, липсваше дори груба скица. Явно беше, че дори за мъдреците това същество е почти легендарно.
— Съществото е съставено от въздух и тъмнина — каза Бинесман. — То ще полети към теб и най-вероятно ще изчака да те нападне нощем. Мисля, че е твърде далече, за да стигне до нас днес. Но утре през нощта или най-много вдругиден ще дойде със сигурност.
— И какво да направя? — попита Габорн.
Бинесман не отговори, а само се намръщи, зачетен в статията за Тъмните сияйни. Йоме разбра, че няма отговор.
— Какъв глупак е този Радж Атън — промърмори чародеят. — Да изтърве такова чудовище точно сега.
Бинесман коленичи до кристалите, отмести един от тях само на косъм и промени гледната точка така, че да вижда по-добре армията на Радж Атън.
Взира се дълго, след което заговори отново.
— Не виждам самия Радж Атън. Къде ли може да е?
Габорн също се вгледа в образа.
— Там е тъмно. Може да е някъде отзад, в сенките.
— Не — възрази Бинесман. — Той щеше да е най отпред, за да поздрави новия си съюзник. Заминал е някъде. Отделил се е от армията си по някаква причина.
— Но защо? — попита Габорн. — Можеш ли да го намериш?
Бинесман поклати глава и се намръщи.
— Съмнявам се. Армия, вулкан… такива неща се забелязват лесно. Но един човек, препускащ в нощта? Може да ми отнеме дни, а силата ми е на изчерпване.
Бинесман обърна гръб на Зрителния камък и образът съвсем се стопи, макар че светещите кристали все още осветяваха смътно помещението. На смътната светлина чародеят изглеждаше съвсем изтощен. Само допреди седмица халатът му беше зелен, с цвета на листата в разгара на лятото. Но после той се опита да призове вайлд, същество на Земята, което уж трябваше да укрепи силите му. За нещастие вайлдът беше отлетял и сега Бинесман бе уморен и изнемощял.
— Проучвах вулканите — каза той вяло. — Опитах се да разбера замисъла на халите за атака. Трябва да призная, че беше доста глупаво. Халите излизат на повърхността на отдалечени едно от друго места и повечето от тях са далече от човешки поселения. Но забелязах едно. Появяват се на места, където наблизо вече има стари вулкани, или в области, пълни с горещи извори или гейзери.
— Какво означава това? — попита Габорн.
— В земните недра съществува едно огнено владение — каза Бинесман, — както видя ти самият, когато наближихме Идименско море.
— Смятам — продължи Бинесман, — че на някои места това огнено владение е по-близо до земната повърхност, отколкото на други. Оттам идват горещите извори и вулканите. Чудя се дали самата горещина не изтласква халите на повърхността.
— По-важното сега е, че Радж Атън сериозно се подготвя да щурмува Мистария — каза Габорн. — Ще трябва да свикам съвет на пълководците.
— Война с Радж Атън? — каза Бинесман. — Сигурен ли си, че е разумно? При толкова много хали?
Габорн въздъхна тежко.
— Не съм. Но ако не покажа поне с малко, че ще се бия с него, Радж Атън може да направи още по-големи поразии. Мога само да се надявам, че като научи за щетите в собствените си земи, ще се оттегли в Индопал и ще се погрижи за собствената си отбрана. Може дори да се окаже възможно да договоря мир.
Чародеят го изгледа замислено.
— Можеш да се опиташ да вразумиш Радж Атън, ако искаш. Но се съмнявам, че дори ти би могъл да го спасиш. Не забравяй, че преди седмица го прокълнах. За такива проклятия е нужно време, докато въздействат изцяло, но подозирам, че вече не можеш да му помогнеш.
— Заради моя народ съм длъжен да опитам — заяви Габорн.
Бинесман го изгледа изпод гъстите си вежди.
— И заради твоя народ длъжен съм да те предупредя: Радж Атън едва ли ще се вслуша в съветите на своя враг. Ще се изложиш на огромна опасност, когато отидеш пред него. Възможно е дори той да се опитва да те привлече на битка, тъй като знае, че не може да те нападне тук, толкова близо до Дънуд, където духовете те закрилят.