Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Очарован съм — заяви Тод.
Кристофър обаче не изглеждаше очарован. Тя видя предупреждението в очите му.
— Аз съм доста добър с китарата — каза Тод. — Ако свиря, би ли танцувала за нас? С баща ми ще бъдем изключително поласкани.
— Магдалена, това не е благовъзпитано — смъмри я Кристофър.
— Не ставай глупав, Кристофър. Танците винаги са благовъзпитани.
Маги пренебрегна заплашителния блясък в очите на съпруга си. Виното й бе помогнало да забрави разума. Някога танцът изпълваше живота й. Светът бе по-суров тогава, но не чак толкова сложен. Отново я обхвана непреодолим копнеж да танцува.
— Разбира се, че ще танцувам за вас. С удоволствие.
Маги вложи цялата си душа в танца. Тод свиреше на китара по-добре, отколкото би могла да предположи, а и знаеше всички мелодии, на които бе танцувала в „Лейди Лак“, дори някои от любимите парчета на майка й. След първите пет минути колебливо изпълнение тя захвърли обувките си и затанцува неудържимо. Умората й изчезна. Тревогите й се стопиха в музиката. Не чувстваше тежкия поглед на Кристофър, не забелязваше нито пресметливия поглед на Теодор Харли, нито съсредоточеността на сина му, докато дърпаше струните на китарата. Маги танцуваше в друг свят и беше щастлива, че е там.
С босите си стъпала тя усещаше грубите керамични плочки, с които бе покрит вътрешният двор. Хладният нощен въздух галеше голите й крака. Маги се полюшваше, пристъпваше гордо, правеше пируети, грациозно движеше ръцете си. Как й бе липсвал танцът! Като отдаде тялото си изцяло на музиката, отново се почувства свободна. А когато спря, тя остана за кратко време съвсем неподвижна, сякаш цялата й жизненост бе идвала от музиката.
С аплодисментите си тримата мъже я върнаха в действителността. Лицето на Тод имаше унесено изражение, очите му блестяха. Кристофър ръкопляскаше учтиво, но Маги забеляза сърдитото потрепване на брадичката му. Втренченият му поглед беше гневен и замъглен от страст. Разбра, че го е разчувствала с танца си, а това не му се нравеше. Внезапно разкритие я разтърси със силата на удар с чук. Кристофър не само че не я обичаше, той не иска да я обича. Колкото повече го караше да я желае, толкова повече я мразеше. Маги рязко отвърна очи от него. Прозрението на ужасната истина извика сълзи в очите й, но тя не можеше да си позволи такава слабост. Вдигна брадичка и се усмихна.
— На това ме е научила майка ми. Аз не съм и наполовина добра като нея.
— Тогава майка ти трябва да е била чудо — каза Тод.
— Да, наистина — съгласи се Теодор. — Мила моя, ти би могла да танцуваш на сцените на Сан Франциско или Ню Йорк.
Маги не беше в настроение за поздравленията на Харли, които събуждаха детските й фантазии. Искаше единствено да бъде сама някъде, където да си поплаче на воля, далеч от гневния и презрителен поглед на Кристофър. Бореше се със себе си, за да остане спокойна и да не се разплаче.
— Благодаря ти за акомпанимента, Тод. А сега моля да ме извините, господа, денят беше дълъг, а танцът ме изтощи. Мисля да се оттегля.
Маги очакваше Кристофър да я последва в стаята й. Вече не се надяваше той да се хвърли в обятията й. Не. Щеше да я смъмри, да й каже, че флиртът й с Тод през деня е бил поведение, достойно за презрение, а танцът й — недодялан и неподобаващ на една дама. Маги изпадаше във все по-мрачно настроение, докато чакаше съпруга си. Нахлузи нощницата си, изми лицето си с чистата вода в легена, а той все не идваше. Духна лампата и пропълзя в леглото. Минутите течаха бавно, а сънят не идваше. Как би могла да се справи с любовта си към мъж, който мисли, че тя изобщо не заслужава чувствата му? И защо изобщо беше толкова глупава да го обича?
Наистина този път ангелът пазител я бе изоставил.
Накрая Маги се отказа да прави опити да заспи. Неспокойна и нещастна, тя наметна вълнения си халат и излезе във вътрешния двор, където само няколко часа преди това бе танцувала щастливо. Избра най-отдалечената пейка и седна. Духна лампата, която й беше помогнала да стигне дотук. Лек хладен бриз навяваше миризмата на влага от следобедния дъжд, въпреки че отдавна вече нямаше облаци. Луната грееше ярко и заливаше с млечна светлина пристройките и оградите за добитъка. Небето бе осеяно със звезди.
Едва като залюля краката си напред-назад, Маги забеляза, че е забравила обувките си. И след милион години нямаше да се научи да се държи като дама. Кристофър беше прав. Бе родена мърлячка и мърлячка щеше да си остане. Нищо чудно, че не искаше да цапа ръцете си с нея.