Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
В тази точка на разговора откъм рододендроновите насаждения, опасващи едното крило на замъка, се зададе масивна фигура и започна да се придвижва в явно ведро и приповдигнато настроение по посока на задния вход. Това беше Бийч, икономът, завръщащ се от здравословната разходка, на която се бе отдал в отсъствието на своя работодател и останалата дружина. Освежен от няколкото благодатни часа на открито, Бийч се готвеше с нови сили да се впусне в изпълнението на своите задължения. Щом го зърна, Смит бе осенен от едно колкото просто, толкова гениално разрешение на възникналия проблем.
— Бийч! — извика той.
— Да, сър? — отвърна плътен глас. Настъпи кратка пауза, докато икономът обърне платната и легне на нов курс. Той сне сламената шапка, която бе нахлупил за излета си, и обгърна Смит с оцъклен, но доброжелателен взор. Задълбочен критик на видовото многообразие в един провинциален дом, той отдавна бе дарил Смит с положителната си оценка. Откакто лейди Констанс бе захванала да предлага гостоприемството на замъка на литературния и артистичния свят, той бе изживял не един шок при вида на редките и екзотични екземпляри, развяващи сплъстени перчеми и зле скроени вечерни тоалети около масата за вечеря, над която той властваше безразделно. Тъй че Смит се бе явил като една ведра изненада.
— Извинявай за безпокойството, Бийч.
— Няма защо, сър.
— Това тук — рече Смит, посочвайки Кутс, който наблюдаваше сцената с напрегнат и подозрителен взор, очевидно нащрек за евентуално свиване на номера — е моят камериер. Току-що пристига от града. Оставих го да се погрижи за болната си леля. Пооправи ли се леля ти, Кутс? — осведоми се благосклонно той.
Господин Кутс правилно изтълкува въпроса като пробен камък за отношението си към това ново развитие на нещата и реши да приеме условията. Вярно, надеждите му бяха да влезе в замъка в качество, далеч надвишаващо това на нечий личен прислужник, но като мъж, знаещ две и двеста, твърде разумно съобрази, че вмъкне ли се веднъж вътре, значи все пак е вътре.
— Да, сър — отвърна той.
— Великолепно — каза Смит. — В такъв случай би ли се погрижил за Кутс, Бийч?
— Разбира се, сър — рече икономът със задушевно одобрение. Последното петънце, помрачаващо облика на Смит в неговите очи, бе премахнато. Защото досега той бе изпитвал лека болка при мисълта, че джентълмен с такъв изискан вкус към облеклото като този почетен гост е тръгнал да гостува в място като замъка Бландингс без собствен камериер. Сега всичко бе обяснено и, поне що се отнасяше до Бийч, простено. Със съзнание за важността на мисията си той поведе Кутс към помещенията за прислугата и скоро двамата се скриха зад рододендроните.
Минута по-късно, седнал отново в прохладата на фоайето, Смит бе споходен от внезапна мисъл. Той натисна звънеца. Странно, мина му през ума, как човек пропуска тези очевидни неща. Ето как генералите губят своите сражения.
— Да, сър? — рече Бийч, появявайки се през тапицираната със зелено сукно врата.
— Съжалявам, че те безпокоя отново, Бийч.
— Няма защо, сър.
— Надявам се да настаниш удобно моя Кутс. Вярвам, че ще си допаднете с него. Той е чудесен момък, щом веднъж го опознаеш.
— Изглежда много разбран младеж, сър.
— Между другото, Бийч, за малко да забравя. Ако обичаш, попитай го дали се е сетил да ми вземе револвера от града.
— Да, сър — отвърна Бийч, който би презрял изразяването на някаква емоция дори ако ставаше дума за лека картечница.
— Мисля, че го видях да се подава от джоба му. Би ли ми го донесъл, ако не те затруднява?
— Много добре, сър.
Бийч се оттегли, за да се появи миг по-късно отново. В ръката си носеше сребърен поднос, върху който надлежно бе положено смъртоносното оръжие.
— Револверът ви, сър — каза той.
— Благодаря, Бийч — отвърна Смит.
6
Известно време след като икономът се оттегли величаво върху плоските си стъпала, Смит остана полуизлегнат в креслото, обладан от кроткото сладостно усещане за добре свършена работа. Той не бе дотам самонадеян, та да допусне, че с елементарния ход по отнемането на револвера е успял да матира веднъж завинаги един упорит противник като господин Кутс, но не можеше да отрече, че приятната тежина в джоба му пораждаше у него определено сгряващо доволство. Краткото му общуване с господин Кутс бе напълно достатъчно, за да го убеди, че той е от мъжете, за които е препоръчително да не се развяват със заредени пистолети. В неговия характер имаше една импулсивност, която не се връзваше с притежаването на огнестрелно оръжие.