Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Откакто бе прогонена леля Есколастика, отношенията с баща й се лишиха от обич и доверие, макар че двамата бяха намерили начин да съжителствуват, без да си пречат един на друг. Когато тя ставаше сутрин, той вече бе излязъл по своите работи. Рядко отсъствуваше от ритуала на обяда, въпреки че почти никога не ядеше, защото му стигаха аперитивите и мезетата в Енорийското кафене. Не ядеше и на вечеря: оставяха на масата порцията му, похлупена с чиния, като знаеха, че той щеше да я изяде едва сутринта, претоплена за закуска. Веднъж седмично даваше на дъщеря си пари за домашните разходи, които той много добре изчисляваше, а тя разпределяше много точно, но с удоволствие откликваше винаги когато тя поискаше пари за непредвиден разход. Никога не се скъпеше и не й търсеше сметка, но тя се държеше така, сякаш трябваше да дава отчет пред трибунала на Инквизицията. Никога не бе й говорил за естеството и състоянието на сделките си, нито пък я беше водил в канцелариите си на пристанището, които се намираха в район, забранен за почтени госпожици, та дори придружени от бащите си. Лоренсо Даса не се прибираше по-рано от десет вечерта, когато започваше полицейският час в не тъй критичните периоди на войните. До това време прекарваше в Енорийското кафене, където все играеше на нещо, защото беше майстор на всякакви салонни игри, а освен това и добър учител. Прибираше се винаги трезвен, без да събужда дъщеря си, макар че взимаше първата си мастика още със събуждането и цял ден не спираше да дъвче края на угасналата пура и да пие бавно чашка след чашка. Но една нощ Фермина го усети, като влизаше. Чу казашките му стъпки по стълбите, тежкото му пъхтене по коридора на горния етаж и накрая блъскането по вратата на спалнята й. Тя му отвори и за първи път се уплаши от изкривеното му око и заваления говор.
— Разорени сме — каза той. — Абсолютно разорени, да знаеш.
Не каза нищо повече и никога повече не заговори по този въпрос, нито пък се случи нещо, от което да проличи дали е истина, но след тази нощ Фермина Даса осъзна, че е съвсем сама в света. Живееше изолирана от обществото. Някогашните й съученички се намираха в един забранен за нея свят, особено след позора на изключването, не беше и съседка на съседите си, защото те я познаваха без минало, само с униформата на „Въведение Богородично“. Светът на баща й се състоеше от търгаши и хамали, бежанци от войните, намерили убежище в Енорийското кафене, от самотни мъже. През последната година уроците по рисуване бяха смекчили малко затвора й, защото учителката предпочиташе да дава колективни уроци и водеше в шивалнята и други ученички. Но тези девойки бяха от различни социални среди, доста неопределени, и за Фермина Даса бяха просто наемни приятелки, чиято обич свършваше с всеки урок. Илдебранда поиска да разтвори къщата, да я проветри, да докара музикантите, фойерверките и пиротехниките на баща си и да устрои карнавален бал, чиито урагани да пометат замирисалия на нафталин дух на братовчедка й, но съвсем скоро разбра, че намеренията й са напразни. По една съвсем проста причина: нямаше с кого.
И все пак именно тя я върна към живота. Подиробед, след уроците по рисуване, я измъкваше по улиците, да опознае града. Фермина Даса й показа пътя, който бе изминавала всеки ден с леля Есколастика, пейката в парка, където Флорентино Ариса се бе преструвал, че чете, за да я чака, уличките, по които я бе следвал, скривалищата на писмата, мрачния замък, където е бил затворът на Инквизицията, по-късно реставриран и превърнат в колежа „Въведение Богородично“, който тя ненавиждаше от дъното на душата си. Изкачиха се на хълма с гробището на бедните, където Флорентино Ариса бе свирил на цигулка според посоката на вятъра, та да го чуе тя от леглото си, и оттам им се откри гледката на целия старинен град, изпочупените керемиди и разядените стени, останките от крепости, потънали в храсталаци, множеството острови в залива, мизерните бараки покрай блатата, необятното Карибие.