Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Нилс забеляза, че отец Анатолий Ватутин е бил в Германия, преди да пристигне в Холандия за събора. Той вкара името му в компютъра и сравни духовника с жестоките очи със снимките, направени преди няколко години на среща на източноправославните църкви в Истанбул. Брадата и косата на Ватутин бяха прошарени, но времето не бе смекчило ястребовите му черти. Вандерхоф му върна паспорта и усети хлад, когато свещеникът кимна, докато го взимаше.
Ватутин пусна паспорта в окъсаната си чанта и забърза по коридора. Преди да стигне до изхода, той мина покрай телевизионния проповедник, който бе спрял, за да може съпругата му да остави кучето си на земята, така че да вдигне крак до стената. На килима се оформи локва и жената грабна пекинеза, преди да се е намокрил. Мисълта, че тези хора се кланят на същия Бог като него, накара Ватутин да потрепери.
За разлика от мнозина от миналите преди него отец Ватутин не спря, когато за пръв път видя луксозния трансокеански кораб. Той не обърна внимание и на охраната. С наведена глава и тропайки с евтините си обувки, руснакът вървеше към един от четирите пункта за качване на кораба, а на лицето му бе изписано безпокойство и същевременно решителност. Слънчевите лъчи, проникващи през черните му дрехи, бяха само една от причините за потта, обляла лицето му.
Той даде билета си на жена в униформа, която стоеше на подвижния мост, и не отвърна на любезния й поздрав.
— Вие сте в каюта Е429, отец Ватутин — каза на сносен руски помощникуправителката. — Намира се в десния корпус. Качете се на кораба и когато стигнете до първия атриум, ще видите широк коридор вдясно. Това е Шан-з-Елизе, една от четирите главни артерии, свързващи двата корпуса. Щом стигнете до втория корпус, друг служител ще ви упъти към асансьора най-близо до вашата каюта.
— Спасиба — измърмори Ватутин и стисна чантата си, сякаш се уплаши, че тя ще му я вземе.
Той тръгна бързо из кораба, като спря само за част от секундата, за да погледне нагоре, когато стигна до огромния атриум със стъклен таван. От балконите на горните етажи висяха разцъфнали растения, които му напомниха за картина на Висящите градини на Вавилон. Ватутин намери дългия коридор на име Шан-з-Елизе и си проправи път през групите хора, които оживено разтваряха, като забеляза, че мъжете са два пъти повече от жените.
Щом стигна до втория атриум, свещеникът отново показа билета си и получи указания къде се намира асансьорът. Той се качи в кабината и се спусна до най-Долната палуба. Каютата му беше обзаведена спартански, имаше мрачен изглед към канала между корпусите и пулсираше от вибрирането на моторите. Ватутин не обърна внимание нито на гледката, нито на вибрациите. Тежкият старомоден пътнически сандък с багажа му вече бе донесен и сложен в средата на малката каюта. Той заемаше толкова много място, че свещеникът трябваше да пъхне краката си под леглото, за да се наведе пред него. Провери внимателно ключалката и се успокои, като установи, че не е отключвана. Нямаше представа през какви проверки е минал багажът и се притесняваше, че ако съдържанието е прегледано, няма да има готово обяснение за онова, което беше вътре.
Той отключи с месингов ключ и повдигна капака. Сандъкът беше хитро замаскиран така, че да изглежда солиден и тежък, а всъщност под дървения фурнир бе направен от алуминий, който тежеше само пет килограма. Онова, което беше на дъното, придаваше тежестта.
Под дрехите и тоалетните принадлежности, от които Ватутин се нуждаеше за двуседмичното пътуване, имаше ръкавици, качулка, нещо като престилка и специално метално двойно дъно. Ръкавиците приличаха на средновековна ризница, но бяха изплетени от златни нишки и бяха направени преди по-малко от сто години. Всяка тежеше килограм и половина. Ватутин от опит знаеше, че са неудобни за носене и особено за работа.
До тях имаше дълга качулка, също изплетена от златни нишки, с две дупки за очите и специална платка, която можеше да се спусне надолу и да ги затвори, ако е необходимо. Първият собственик на качулката имал голяма глава, затова Ватутин можеше да я нахлузи без никакво усилие. Той отмести настрана лъскавите ръкавици и качулката и с мъка извади и третата част. Това беше скорошна добавка към колекцията му, защото автентичната ризница отдавна бе изчезнала.
Дрехата тежеше близо четиридесет и пет килограма, бе направена от импрегниран с олово плат и имаше стотици малки оловни плочки, съшити така, че да образуват солиден щит от кръста до гърлото. Ръкавите бяха снабдени с различни по размери оловни халки, които ограничаваха движенията на раменете и лактите.