Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Зирто бе изтръгнал от изпущащия ухания орган последните вълни аромат, скочи от подвижната седалка и се обърна към публиката, която с високо подсвиркване възнагради постиженията му. С поклони той се изкачи по стълбата и малко под купола изчезна в тъмна дупка.
Пронизителният стъклен шум се разнесе отново. Светлината в залата се засили, по купола заиграха багри.
Спокойствието бе нарушено. Дафотилите започнаха да напускат местата си. Екнаха разговори и смях, задрънчаха чаши, зермати забързаха усърдно напред и назад.
Мек удар на гонг. В цветен кръг от светлини на сцената застана Лука.
— Като вестител на голямата общност на физиониците — извика тя с повишен глас — искаме да представим на нашия почетен гост двама забележителни шампинги.
Въздишка на възторг премина през залата, неспокойствието замря.
— Първо Пенго — шампинго на Астилот по подводна езда на делфини в турнира на „Сините“.
Цяла минута врява от одобрително подсвиркване.
— Шампинго? Какво в същност е това? — попита Асмо.
— Така се наричат победителите в годишните спортни състезания. Ако им се удаде да победят три пъти последователно противниците си, имат право да се наричат шампинго на Астилот и да носят пурпурни лаври. Радват се на най-голямо обожание. Всеки дафотил ще се скъса от усилие да се запознае с тях. Да си в приятелския им кръг, минава за чест, по-голяма от всяка друга.
Най-накрая се появи чествуваният. Той носеше съвсем къси червени панталони, червени ботуши, златен шарф и пурпурен лавров венец в косата си. Върху шарфа блестеше трилистният орден на шампингата.
Пенго не бе по-висок от другите дафотили, но ширината на раменете му бе почти двойна. Той като че ли бе направен само от издути мускули. Тялото му приличаше на триъгълник, поставен върху върха си, само главата му, в сравнение с масата от мускули, изглеждаше учудващо малка.
Пенго разпери ръце, завъртя се в кръг, целуна върховете на пръстите си и изпрати целувките към публиката. Одобрителното свиркане премина във вой. Възторжена тълпа начело с дамите връхлетя на сцената, заобиколи го, целуваше ръцете и краката му, с ловкост на акробати изгради пирамида, покачи го на няколко метра до високия й връх и го остави да се върти около оста си.
— Сега и ти трябва да отидеш и да целунеш челото и носа му — прошепна Йона.
— Да не съм луд! — Асмо я изгледа така, като че ли му предлагаше да изяде жаба.
— Тогава целуни поне коленете му! Първо лявото. Но имай предвид, че ще изглежда безцеремонност, особено за нимфите му. Те ще те считат за грубиян.
— Дори и да ме считат за безумец…
— Хайде, тръгвай — каза Йона настойчиво. — Не ни разваляй удоволствието. И още нещо, и при следващия шампинго трябва да изразиш уважението си само с целувка по коленете, в противен случай нарушаваш протокола.
Тя го издърпа нагоре и го изблъска на сцената въпреки съпротивата му.
Дамите помогнаха на техния полубог да се спусне от върха на пирамидата и той стъпи на крака пред Асмо. За миг те застанаха един срещу друг и Асмо видя две небесносини очи, в които не блестеше нищо друго освен безбрежна суета.
В Асмо се надигна гняв по повод на това, което очакваха от него. Най му се искаше да удари плесница на тази мускулеста маймуна, само за да види какво ще се случи. Гледаше го предизвикателно, с поглед, изпълнен с презрение. Но нищо в лицето на Пенго не се променяше. Той се хилеше покровителствено глупашки и чакаше да му бъде изразено уважение.
Асмо отвърна поглед и забеляза, че Лука стои със затаен дъх и свити в напрежение ръце. Изгледа го умолително. Очевидно се страхуваше, че той ще направи скандал. Въздъхна. Защо ли се бе съгласил да участвува във вечерята с танци?
И сега стоеше пред мъжагата, който се перчеше със силата си и се считаше за корона на вселената, а не бе в състояние да проведе дори един сериозно замислен бой. Развеселен, той се наведе, целуна лявото коляно, после и дясното, както бе по протокол. Пенго благослови Асмо с ръка, помогна му да се изправи и със салто се върна обратно в ръцете на почитателките си, които, ликуващи, го изнесоха навън.
Лука се усмихна на Асмо с облекчение и съобщи второто представяне:
— Следва Мона, два пъти шампинга по бицепсови кълба на красивото тяло в балистична трамплинна акробатика.
Звучеше ли в гласа й и ирония, или той си го внушаваше?
Мона бе жена с атлетична снага, с червена лъвска грива и с гордостта на кралица. Облечена бе в леопардова кожа, имаше златен шарф, орден на шампинга и лавров венец.