Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Изглеждаше направо приказна. Помня, че на сватбата се бях покатерила на оградата на катедралата „Сейнт Пол“ — говорех аз. — А ти беше ли?
Гав се посмути.
— Ами, тогава съм бил само на шест години.
Най-сетне зарязахме приказките и Гав с огромна възбуда (сега си спомням, че именно тя беше приказното нещо у двайсет и три годишните) започна да ме целува и заедно с това да се опитва да открие пролуки в дрехите ми. Най-после успя да провре ръка на корема ми и каза (такова унижение!): „Ммм, колко си мекичка.“
След това не можах да продължа. Боже мой. Няма смисъл. Прекалено стара съм и трябва да зарежа тия работи, да се заловя с преподаване на вероучение в женско училище и да заживея с учителя по хокей.
23 септември, събота
56,5 кг, алкохолни единици 0 (мн. мн. д.), чернови на отговор на поканата на Марк Дарси 14 (поне замениха въображаемите ми разговори с Даниел).
10 ч. сутринта. Добре. Ще отговоря на поканата на Марк Дарси, като твърдо и ясно заявя, че няма да имам възможност да присъствам. Няма причина да ходя. Не съм близка роднина или приятелка, а ще изпусна и „Среща на непознат“ и „Нещастен случай“.
Все пак — о, Боже. Това е една от ония щурави покани, написани в трето лице, като че ли всички са толкова шик, че да признаят направо, че дават прием и биха желали да отидеш, ще е все едно да нарекат дамската стая за пудрене тоалетна. Май си спомням от детството, че трябва да отговоря в същия заобиколен стил, сякаш съм измислен човек, нает от самата мен да отговаря на покани от измислени хора, наети от приятели да пращат покани. Какво да напиша?
Бриджет Джоунс съжалява, че няма да може...
Госпожица Бриджет Джоунс е съкрушена, но няма да може...
Отчаяние е слаба дума да опише чувствата на госпожица Бриджет Джоунс...
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че покрусата на госпожица Бриджет Джоунс от факта, че няма да може да приеме любезната покана на господин Марк Дарси, бе толкова дълбока, че тя се натряска и сега повече от всякога няма да е в състояние да приеме любезната покана на господин Марк Дарси...
Оох, телефонът.
Беше татко.
— Бриджет, миличка, нали ще дойдеш на онази сбирка на ужасите следващата събота?
— За рубинената сватба на семейство Дарси ли говориш?
— Че за какво друго? Това е единственото нещо, което отклони вниманието на майка ти от въпроса кой да вземе махагоновото писалище и масичките за кафе, откак интервюира Лиса Лийсън в началото на август.
— Надявах се да се измъкна.
Отсреща настъпи гробна тишина.
— Татко?
Сподавено ридание. Татко плачеше. Мисля, че е изпаднал в нервна криза. Имайте предвид обаче, че ако аз бях женена за мама в продължение на трийсет и девет години, щях да съм изпаднала в нервна криза без дори да се налага тя да бяга с португалски туроператор.
— Татко, какво има?
— О, просто... Съжалявам. Просто... Надявах се и аз да се измъкна.
— Ами защо не го направиш? Ура. Да идем вместо това на кино.
— Ами... — Гласът му отново секна. — Убива ме мисълта, че тя ще се появи с оня мазен напарфюмиран шут, а всички мои приятели и колеги от четирийсет години насам ще казват „наздраве“ на двойката, а мен ще ме отпишат като минала история.
— Няма да...
— О, не, ще го направят. Бриджет, твърдо съм решил да отида. Ще облека най-новите си дрехи, ще вирна глава и... но... — Отново ридания.
— Какво?
— Имам нужда от морална подкрепа.
11,30 ч. сутринта.
Госпожица Бриджет Джоунс има огромното удоволствие...
Г-ца Бриджет Джоунс благодари на господин Марк Дарси за неговата...
С огромно удоволствие госпожица Бриджет Джоунс приема...
О, за Бога!
Скъпи Марк,
Благодаря за поканата ти за приема по случай рубинената сватба на Малкълм и Илейн. Ще дойда с удоволствие.
Твоя
Бриджет Джоунс
Хммм.
Твоя
Бриджет
или само
Бриджет
Бриджет (Джоунс)
Така. Ще го препиша на чисто, ще проверя правописа и ще го изпратя.
26 септември, вторник
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, калории 1256, тотофишове 0, натрапчиви мисли за Даниел 0, лоши мисли 0. Същинска светица.
Прекрасно е да започнеш да мислиш за кариерата си, вместо да се тревожиш за тривиални неща — мъже и връзки. В „Добър ден!“ нещата вървят наистина добре. Може би имам дарба за популярната телевизия. Най-вълнуващата новина е, че ще ме изпробват пред камера.
Ричард Финч роди тази идея в края на миналата седмица, когато реши, че иска да направи Специално предаване на живо с журналисти, прикрепени към Спешните служби из цялата столица. В началото нямаше късмет. В телевизията непрекъснато докладваха, че всички Служби за борба с аварии и бедствия, полицейски участъци и Служби за бърза помощ в столицата са им отказали. Но тази сутрин, когато пристигнах, той ме сграбчи за рамене и зарева: