Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Още от самото начало Нинив се беше заела да подравнява същинските буци, но Алайз все се оказваше пред нея и там, където Алайз намереше буца, буцата се подравняваше от само себе си. Няколко благороднички например бяха поискали да им се помогне да си опаковат вещите, при което бяха уведомени най-недвусмислено, че това, което им е казала, е най-сериозно и че ако не скочат тутакси да се оправят, ще им се наложи да преживеят с това, което е на гърбовете им. Скочиха. Някои, и то не само благороднички, промениха намерението си да тръгнат с Айез Седай, след като разбраха, че ще се отива в Андор, и бяха буквално пръждосани. Боси, и им се каза да тичат колкото им държат краката. Всички коне бяха нужни, а те трябваше да се отдалечат достатъчно от фермата, преди да се появят сеанчанците; в най-добрия случай можеше да изловят за разпит всяка, която намереха наблизо. Както можеше и да се очаква, Нинив се развика на Ренайле заради Купата и заради костенурката, използвана от Талаан, която Ренайле най-безцеремонно беше затъкнала под широкия си пояс. Двете тъкмо почнаха да махат с ръце обаче и ето че Алайз се появи и Купата набързо се озова в прегръдките на Сарейта, а костенурката — под грижите на Мерилил. След което Елейн можеше да се наслади на забавната гледка как Алайз размахва пръст под носа на слисаната Ветроловка на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере и я нарича „крадла“; при което Ренайле запелтечи възмутено. Нинив на свой ред също запелтечи и се отдалечи с празни ръце. Елейн не помнеше да я е виждала някога толкова покорна.
Въпреки всичко обаче подготовката не продължи много дълго. Всички жени, които бяха заварили във фермата, се сбраха под бдителните погледи на Плетящия кръг… и на Алайз, която следеше много внимателно кои ще са последните десет. Всички, с изключение на две, в изящно извезани коприни, почти като облеклото на Елейн. Явно не бяха Родственички. Елейн беше сигурна, че тях поне ги чака пране — Алайз нямаше да позволи такава дреболия като знатна кръв да й се изпречи на пътя. Ветроловките се подредиха с конете си, изненадващо смълчани, с изключение на Ренайле, която мърмореше люти клетви всеки път, щом очите й мернеха Алайз. Кареане беше привикана да се върне от хълма. Стражниците докараха конете на своите Айез Седай. Почти всички поглеждаха нащрек към небето и ореолът на сайдар обгръщаше по-старите Айез Седай и повечето Ветроловки. Както и няколко от Родството.
В челото на колоната, при щерната, Нинив опипа ангреала, който все още беше на ръката й, сякаш се канеше тя да направи Прага, колкото и да изглеждаше тъпо. Първо, въпреки че си беше умила лицето — а и шапката си беше сложила на всичко отгоре; странно предвид всичко случило се преди малко — тя продължаваше да залита всеки път, когато загубеше самообладание. Лан стоеше буквално до рамото и с безизразно лице както обикновено, но ако изобщо можеше да се намери мъж, готов да прихване една жена, ако понечи да падне, то това беше той. Дори с гривната и пръстените Нинив едва ли щеше да може да привлече достатъчно, за да изплете Праг. Нещо повече, беше тичала насам-натам из фермата още откакто слязоха от хълма. Докато Елейн беше стояла повечето време на място, без да изпуска сайдар. И освен това познаваше мястото. Нинив се понацупи, щом Елейн прегърна Извора, но прояви достатъчно благоразумие да не каже нищо.
Още от първия миг Елейн съжали, че не помоли Авиенда да й услужи с фигурката на загърнатата в собствената си коса жена — тя също беше изтощена и всичкият сайдар, който успя да извлече, едва стигаше, за да направи нужния сплит. Потоците се олюляха, готови да се измъкнат от хватката й и да заплющят на воля, след което се лепнаха на мястото си толкова внезапно, че тя подскочи. Да прелееш, когато си уморена, съвсем не беше просто, но сега се получи по-зле от всякога. Добре поне, че познатата вертикална резка светна както трябваше и се ушири в отвор точно покрай щерната. Отвор не по-голям от направения от Авиенда — и при това Елейн можеше само да е благодарна, че беше достатъчно широк, за да се провре през него кон. Та тя дори не беше сигурна, че изобщо ще стане. Откъм Родственичките отекнаха „ах“ и „ох“.
— Трябваше да го оставиш на мен — каза тихо Нинив. Тихо, но с язвителна нотка. — За малко щеше да ги оплетеш.