Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Няма за какво, скъпа моя. Това беше просто една стара къща. А можеше да сме ние.
Когато отново тръгнаха, Калан се обърна към Ричард.
— Знаеш ли къде отиваме?
Ричард изведнъж установи, че знае.
— Да — той се усмихна на себе си, зарадван, че казва истината.
Трите фигури се изгубиха в нощта, потъвайки между тъмните сенки от двете страни на пътеката.
Над главите им кръжаха две огромни крилати чудовища с гладни, искрящи зелени очи. След миг те се гмурнаха във въздуха стремително и безшумно. С прибрани криле и страхотна скорост изненадаха плячката си в гръб.
Единадесета глава
Спаси го котаракът. Ужасен, той с писък скочи върху главата на Ричард, принуждавайки го да се наведе рязко, не толкова, че змеят да не го докосне, но достатъчно, за да отклони част от силата на удара. Все пак ноктите го одраскаха болезнено по гърба и го проснаха по очи в прахта, въздухът мощно излезе от дробовете му. Преди да успее да си поеме дъх, змеят го възседна. Беше достатъчно тежък, за да не позволи на Ричард нито да диша, нито да посегне към меча си. Преди да падне, той видя как Зед се прекатурва между дърветата, повален от втория змей, който вече си проправяше път през храсталака към стареца.
Ричард се приготви да посрещне ноктите, които знаеше, че ще го потърсят. Преди това да стане, Калан започна да замеря змея с камъни, които взимаше отстрани на пътеката. Те отскачаха от огромната глава, без да му причинят ни най-малка болка, но поне за миг отклониха вниманието му. От широко отворената му паст се чу рев, раздиращ нощния въздух, който обаче не попречи на здравата хватка около Ричард — сякаш котка беше сграбчила в ноктите си мишка. Той напрегна всички сили, за да се изправи, дробовете му горяха за въздух. Мухи-кръвопийци се впиваха във врата му. Протегна ръка назад и в опита си да избута огромната лапа от гърба си успя да изскубне малко козина. По размерите на тая лапа можеше да предполага, че си има работа с късоопашат змей; беше доста по-огромен от дългоопашатия, който бе срещнал преди. Мечът беше точно под него, болезнено врязан в корема му. Нямаше как да го измъкне. Почувства как вените на врата му ще се пръснат.
Започваше да губи съзнание. Докато се мъчеше да се освободи от хватката, до него все по-слабо достигаха ревовете и крясъците на змея. Объркана, Калан продължаваше да хвърля камъни и се приближи твърде близо. Със страхотна бързина той посегна към нея и я сграбчи за косата. Тежестта му се измести достатъчно, за да може Ричард с последни усилия да глътне малко въздух, но не толкова, че да успее да се измъкне изпод него. Калан изпищя.
Изневиделица се появи котаракът, само зъби и нокти, и се хвърли в муцуната на змея. Нададе вой и ожесточено заби нокти в очите на звяра. Без да изпуска Калан, змеят повдигна свободната си лапа и замахна срещу котарака.
Ричард използва момента, изтърколи се на една страна и скочи на крака, моментално изтегляйки меча си. Калан отново изпищя. Ричард замахна ожесточено и разсече лапата, в която змеят я беше стиснал. Освободена, Калан тупна на земята. Змеят с вой му нанесе обратен удар, преди той да успее да замахне наново с меча. Ударът беше толкова силен, че Ричард отхвръкна надалеч и след кратък полет във въздуха се приземи по гръб.
Надигна се до седнало положение, всичко около него се въртеше и подскачаше. Мечът му беше изхвърчал някъде в храсталака наоколо. Змеят, виещ от болка и ярост, стоеше по средата на пътеката, от отрязаната му лапа се лееше кръв. Чифт пламтящи зелени очи търсеха бясно обекта на омразата си. Намериха Ричард. Калан не се виждаше никъде.
Отдясно откъм дърветата изведнъж нещо проблесна ослепително, обливайки всичко със силна бяла светлина. Чу се страхотен взрив, който болезнено се стовари върху ушите на Ричард в мига, в който ударната вълна го запрати в едно дърво, а змеят беше повален на земята. През пролуките между дърветата се провираха въртящи се пламъци. Във въздуха профучаха огромни парчета дърво и други отломки, след които оставаха димни следи.
Докато змеят с вой се изправяше на крака, Ричард неистово търсеше меча си. Частично заслепен от експлозията, той отчаяно опипваше земята около себе си. Въпреки че не виждаше добре, успя да забележи приближаващия се змей. Гневът му избухна. Чувстваше как същото чувство се надига и в меча му. Магията на меча се протегна към него, чула зова на своя господар. Ричард продължи да вика с копнеж оръжието си. То беше там, от другата страна на пътеката. Ричард знаеше това със сигурност, сякаш го е видял с очите си. Знаеше точното му местонахождение, сякаш го докосваше. Хвърли се към него.
Беше стигнал на половината път, когато змеят го удари с такава сила, че Ричард започна да вижда движещите се предмети около себе си, без да може да ги различава. Знаеше само, че всяко поемане на въздух му причинява силна болка отляво. Нямаше представа къде се намира пътеката, нито неговото местоположение спрямо нея. В лицето му се блъскаха мухи-кръвопийци. Беше изгубил всякаква ориентация. Но въпреки всичко знаеше къде се намира Мечът на истината.