Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Джон замръзна на мястото си с единия крак във въздуха, другия на верандата, острието на меча подпираше широкото му лице. Гладкото острие блестеше на светлината на факлите. Ричард, напрегнал мускули, за да не се поддаде на желанието си, бавно се наведе напред и повдигайки с меча главата на Джон, го накара да погледне към него. С глас малко по-силен от шепот, но толкова вледеняващо студен, че Джон се замръзна на мястото си, Ричард каза:
— Още една стъпка, Джон, и главата ти пада — Джон не помръдна, не си пое въздух. — Назад — изсъска Ричард.
Мъжът направи каквото му бе заповядано, но когато се върна при другарите си, отново придоби смелост.
— Не можеш да ни спреш, Ричард, тук сме, за да спасим семействата си.
— От какво? — изкрещя Ричард. Той посочи с меча един от другите мъже. — Франк! Когато жена ти беше болна, не беше ли Зед този, който й донесе лек, и тя се почувства добре? — Насочи меча към друг. — И ти, Бил, не дойде ли да питаш Зед за дъждовете, да разбереш кога ще вали, та да могат другарите ти да ожънат нивите ти? — Той замахна с меча обратно към нападателя си. — Джон, а когато малкото ти момиченце се загуби в гората, не беше ли Зед този, който цяла нощ наблюдава облаците, а след това сам излезе навън и я намери, и я върна при теб и Сара жива и здрава? — Джон и неколцина от останалите сведоха очи към земята. Ричард ядосано прибра меча си обратно в ножницата. — Зед е помагал на повечето от вас. Помагал ви е да се излекувате от треска, да намерите изгубените си любими същества и свободно е поделял с вас всичко свое.
Някой се провикна от дъното на тълпата:
— Само магьосница може да направи всичко това!
— Той с нищо не е навредил на нито един от вас! — Ричард ходеше напред-назад по верандата, вперил очи в хората под него. — Никога не е навредил на нито един от вас! На повечето е помагал! Защо искате да причините болка на приятел?
За няколко мига мъжете в тълпата смутено зашумяха, след това убедеността им в това, което правят, се върна.
— Повечето от тези неща са магия! — изкрещя Джон. — Магьосничество! Нашите семейства не са в безопасност, докато той е тук!
Преди Ричард да отговори, Зед го хвана за ръката и го издърпа назад. Той почувства върху себе си усмихнатото лице на стареца. Зед не изглеждаше разтревожен ни най-малко. Ако не друго, поне очевидно се забавляваше.
— Много впечатляващо — прошепна той. — Впечатлен съм силно и от двама ви. Бихте ли ми позволили да се намеся? — Той повдигна вежда, след което се обърна към присъстващите. — Добър вечер, господа. Радвам се да ви видя — някои от мъжете отвърнаха на поздрава му. Някои смутено повдигнаха шапки. — Ако бъдете така добри, преди да ме разкъсате, позволете ни за миг да задържим вниманието ви, аз и моите двама приятели тук. — Всички кимнаха в знак на съгласие. Зед избута леко назад към къщата Ричард и Калан, отдалечавайки ги от тълпата, и се приближи към тях.
— Един урок за силата, приятели — Той постави клечестия си пръст на носа на Калан. — Твърде къс. — След това постави пръст и върху носа на Ричард. — Твърде дълъг. — Сложи пръста си върху собствения си нос. — Точно колкото трябва. — Хвана в шепата си брадичката на Калан. — Ако ти бях позволил да направиш това, скъпа моя, тази нощ щяхме да копаем гробове. И сред тях щяха да са и нашите три гроба. Но все пак беше много благородно. Благодаря за загрижеността ти към мен. — Постави ръка върху рамото на Ричард. — Ако те бях оставил да направиш това, щеше да има нужда от много повече гробове и ние тримата щяхме да сме единствените оцелели, които трябваше да ги изкопаят. Твърде стар съм, за да направя толкова много дупки в земята, пък и имаме по-важни дела за вършене. Но и ти постъпи много благородно; достойно им предостави себе си. — Потупа Ричард по рамото, след което постави по един пръст под брадата на всеки от тях.
— А сега искам вие двамата да ме оставите да се заема с нещата. Проблемът не е в това, което вие двамата разправяте на тези хора. Проблемът е, че те не ви чуват. За да ви чуят, трябва най-напред да привлечете вниманието им. — Той повдигна вежда и ги погледна един след друг. — Гледайте и запомняйте каквото можете. Чуйте думите ми, но те няма да ви въздействат. — Той отмести пръста си и се измъкна покрай тях, усмихвайки се и махайки с ръка на мъжете.
— Господа. О, Джон, как е малкото ти момиченце?
— Добре е — измънка той, — но на една от кравите ми й се роди двуглаво теле.
— Наистина ли? И как мислиш е станало това?