Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Мисля, че е станало, понеже ти си магьосница!
— Ето, пак го казваш — Зед объркано поклати глава. — Не разбирам. Наистина ли, господа, искате да ме унищожите, понеже си служа с магия, или просто искате да ме унижите, като ме наричате жена?
Долу в тълпата се почувства известно смущение.
— Не знаем за какво говориш — каза някой.
— Ами нищо сложно. Магьосница е дума за момиче. Думата за момче е магьосник. Разбирате ли за какво говоря? Ако ме наричате магьосница, все едно че ме наричате момиче. Ако искате да кажете, че съм магьосник, е, тогава това е съвсем различно обвинение. И така, какво имате предвид? Момиче или магьосник?
Тълпата се обърка още повече, след това Джон се обади с ядосан глас:
— Имаме предвид, че си магьосник, и имаме намерение да те накараме да си платиш за това!
— Така, така, така — каза Зед, потупвайки замислено долната си устна с пръст. — Не мога да разбера защо всички вие се държахте толкова смело. Наистина много, много смело.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джон.
Зед повдигна рамене.
— Добре, на какво си мислите, че е способен един магьосник?
Разговорите помежду им се усилиха. Започнаха да се провикват с предположения. Той може да направи двуглаво теле, да накара дъжда да завали, да намери загубили се хора, да направи така, че да се роди мъртво дете, да направи така, че мъж да си изгуби силата и жена му да го напусне. Това някак си не изглеждаше задоволително, така че се появиха и други идеи. Да накара водата да гори, да осакати някой, да вика демони и, общо взето, всичко останало.
Зед ги изчака да свършат и след това протегна ръце към тях.
— Ето, сами го казахте. Точно както казах, вие, хора, сте най-смелите мъже, които съм срещал! Да си помислите, че въоръжени само с вили и сопи ще можете да излезете срещу магьосник, който притежава всичките тези способности. Така, така, колко смело.
Гласът му заглъхна. Главата му продължи да се поклаща удивено. Сред тълпата премина вълна от безпокойство.
Зед продължи с вял, монотонен глас, предлагайки и други неща, които би могъл да прави един магьосник, описвайки с най-големи подробности най-различни неща от най-забавните до най-ужасяващите. Хората стояха изумени и го слушаха с изключително внимание. Той продължи да говори без прекъсване цели трийсет минути. Ричард и Калан също слушаха, но започнаха да се изморяват и отегчават и запреместваха тежестта си от единия крак върху другия. Мъжете в тълпата гледаха с ококорени, немигащи очи. Стояха неподвижни като статуи, единственото движение сред тях беше танцът на пламъците от факлите им.
Настроението им се беше променило. Вече не чувстваха гняв. На негово място беше дошъл страхът. Гласът на магьосника също се беше променил; той вече не беше мил и внимателен, дори глуповат, а суров и заплашителен.
— И така, хора, какво си мислите, че трябва да направим сега?
— Мислим, че трябва да ни оставиш да си вървим, без да ни причиниш зло — беше вялият отговор. Останалите закимаха в знак на съгласие.
Магьосникът поклати дългия си пръст във въздуха пред тях.
— Не, не съм съгласен. Виждате ли, вие, хора, дойдохте с намерение да ме убиете. Животът ми е най-ценното, което имам, а вие искахте да ми го отнемете. Не мога да оставя това безнаказано. — През тълпата премина тръпка на ужас и страх. Зед застана на ръба на верандата. Мъжете отстъпиха крачка назад. — Като наказание за това, че се опитахте да отнемете живота ми, аз ще взема в замяна не вашия живот, а онова, което ви е най-ценно, най-скъпо, най-близко! — Той широко и тържествено размаха ръката си над главите им с театрален жест. Те ахнаха. — Ето. Готово — обяви той. Ричард и Калан, които се бяха облегнали на къщата, се изправиха.
За миг никой не помръдна; след това един в средата на тълпата пъхна ръката си в джоба и го опипа.
— Златото ми. Няма го.
Зед завъртя очи.
— Не, не, не. Казах най-ценното, най-скъпото. Онова, с което се гордеете най-много от всичко.
За миг всички се стъписаха. След това веждите на неколцина се повдигнаха панически. Друг мъж внезапно пъхна ръка в джоба си и попипа в него с широко отворени очи. Простена, след което припадна. Хората около него се отдръпнаха встрани. Скоро и други започнаха да пъхат ръце в джобовете си, внимателно опипвайки вътрешността им. Чуха се още стонове и писъци и скоро всеки мъж в паника посегна към чатала си. Зед се усмихна доволно. Сред тълпата настъпи хаос. Мъжете подскачаха, ревяха, вкопчвайки се един в друг, правеха бегом малки кръгове, молеха за помощ, падаха на земята, стенейки.
— А сега, всички се измитайте! Да ви няма! — изкрещя Зед. Той се обърна към Ричард и Калан; дяволитата усмивка набръчка носа му. Той им намигна.