Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Хвърли се към него.
Пръстите му го докоснаха за миг. За миг му се стори, че вижда Зед. Тогава змеят го настигна. Хвана го с дясната си лапа и го обгърна с отвратителните си топли крила, притискайки го към себе си. Краката му висяха във въздуха. Той изкрещя, почувствал остра болка в ребрата отляво. Пламтящите зелени очи проникнаха в неговите, гигантската паст щракна, показвайки съдбата му. Отвори се отново за него, зловонен дъх обля лицето му, черният тунел на гърлото застина в очакване. На лунната светлина проблеснаха влажни зъби.
С всичка сила Ричард ритна с крак отрязаната лапа. От това главата на змея отскочи назад, звярът зави от болка и го пусна.
Зед се появи на края на гората на около десетина ярда зад змея. Изправен на колене, Ричард сграбчи меча си. Зед изпружи ръце напред с разперени пръсти. Огън, магически огън се изстреля от пръстите му и изсвистя във въздуха. Той нарасна и се завъртя, осветявайки всичко по пътя си, превърна се в синьо-жълта топка от течен пламък, виеща и уголемяваща се, жива. С тъп звук тя се стовари върху гърба на змея, очертавайки силуета му срещу светлината. Синьо-жълтите пламъци го заляха, погълнаха го, проникнаха в него. Мухите-кръвопийци изгоряха. Огънят гореше и съскаше из цялото туловище на змея, поглъщаше го. Той потъна в синята топлина и изчезна. Във въздуха остана да се носи миризмата на опърлено, едно неясно петно дим увисна в празното пространство. Изведнъж нощта утихна.
Ричард се строполи на земята от болка и изтощение. По раните на гърба му беше полепнала мръсотия и пръст, а болката от лявата му страна го пробождаше с всяко поемане на въздух. Искаше просто да го оставят да лежи, нищо друго. Мечът все още беше в ръката му. Остави се на неговата сила, която премина през тялото му, подкрепи го. Позволи на гнева си да потисне болката.
Котаракът започна да ближе с острия си език лицето му и го побутна с глава по бузата.
— Благодаря ти, Котарак — успя да каже Ричард. Зед и Калан се надвесиха над него. И двамата се наведоха, за да го хванат за ръцете и да му помогнат да се изправи.
— Не! Ако го направите, ще ме заболи. Нека се изправя сам.
— Какво ти е?
— Удари ме отляво. Боли.
— Дай да видя. — Старецът се наведе и внимателно опипа ребрата му. Ричард потръпна от болка. — Е, не виждам да стърчат кокали. Едва ли е толкова страшно.
Ричард се опита да сдържи смеха си, защото знаеше, че засмее ли се, ще го заболи. Така и стана.
— Зед, тук нямаше номер. Този път беше магия.
— Този път беше магия — потвърди магьосникът. — Но ако Мрачният Рал е гледал в тази посока, вероятно също я е видял. Трябва да изчезваме. Лежи спокойно, да видим дали ще мога да направя нещо.
Калан коленичи от другата му страна и обви ръката си около неговата, ръката, в която той още държеше меча, магията. Когато ръката й го докосна, той почувства прилив на сила от меча, която го изуми и почти го остави без дъх. По някакъв начин почувства, че магията го предупреждава, опита се да го защити.
Калан му се усмихна. Явно не беше почувствала нищо.
Докато говореше с мек, нежен и успокояващ глас, Зед сложи едната си ръка върху ребрата на Ричард, а пръста на другата постави под брадата му. Заслушан в гласа на Зед, Ричард забрави за реакцията на меча срещу ръката на Калан. Старецът му каза, че има три засегнати ребра, които ще обвие с магия, за да ги подсили и пази, докато заздравеят. Продължи да говори по особения си начин, обяснявайки на Ричард как болката му ще намалее, но няма да изчезне напълно, докато ребрата не заздравеят. Говореше и още нещо, но думите му сякаш не бяха от особено значение. Когато най-после приключи, Ричард като че се събуди от сън.
Седна. Болката беше намаляла значително. Благодари на стареца и се изправи на крака. Остави меча настрана и взе котарака, благодарейки му още веднъж. Помоли Калан да го подържи, докато се огледа за раницата си. Намери я встрани от пътеката, където беше отхвръкнала по време на схватката. Драскотините на гърба му го боляха, но щеше да се погрижи за тях, когато стигнеха където бяха тръгнали. Докато другите двама не го гледаха, свали зъба от врата си и го сложи в джоба си. Попита ги дали са ранени. Зед очевидно се обиди от въпроса. Настоя, че не е чак толкова слаб, колкото изглежда. Калан каза, че е добре, благодарение на него. Ричард се пошегува, че се надява никога да не му се налага да се състезава с нея по хвърляне на камъни. Тя му отвърна с широка усмивка и постави котарака обратно в раницата. Ричард се загледа в нея, докато тя се замяташе с пелерината, и се запита защо ли магията на меча реагира така на докосването й.