Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ние пазим хората, но не като им забраняваме да навлизат в територията на границата. Всеки, който е достатъчно глупав да го направи, е извън обсега ни. Работата ни е да държим по-голямата част надалеч, да държим границата достатъчно слаба, така че съществата, живеещи в нея, да ловуват някъде другаде. Всеки надзирател е виждал неща, които никога преди не са се случвали. Ние разбираме това; другите не. Напоследък тези неща стават все повече. Правителството на брат ти може да ни плаща, но то също не разбира; нашите задължения не са към тях, нито към какъвто и да е закон или правило. Единственото ни задължение е да предпазваме хората от съществата, които излизат по тъмно. Смятаме себе си за независими. Заповеди приемаме единствено ако те не вредят на работата ни. Така запазваме приятелските си отношения с управляващите. Но ако се наложи, тогава, ами тогава ще следваме собствения си път, собствените си заповеди.
Той отново седна на масата, опирайки лакти в плота.
— В крайна сметка, съществува само един човек, чиито заповеди ще изпълняваме, тъй като нашата цел е част от неговата по-глобална цел. Той е истинският Търсач. — Той пое меча в големите си ръце и го подаде на Ричард, като не сваляше поглед от очите му. — Отдавам живота и верността си на Търсача.
Развълнуван, Ричард седна на мястото си.
— Благодаря ти, Чейс. — Той хвърли бърз поглед към магьосника, след това отново спря очи върху граничния надзирател. — А сега да ти разкажем какво знаем, след това ще чуеш и от какво имам нужда.
Двамата със Зед започнаха да разказват, допълвайки мислите си. Ричард искаше Чейс да чуе всичко, за да разбере, че няма място за половинчати усилия, че трябва да победят или в противен случай ще загинат не по свой избор, а както Мрачният Рал пожелае. Чейс слушаше, като спираше очи ту на единия, ту на другия, докато очевидно разбра сериозността на онова, което му казваха. Когато стигнаха до магията на Орден, лицето му помръкна. Нямаше нужда да го убеждават, че всяка дума, която изричат, е истина; той беше човек, видял повече, отколкото те изобщо някога щяха да узнаят. Слушаше внимателно, без да задава много въпроси.
Хареса му разказът на Зед за това как се е справил с тълпата пред къщата си. Силният му смях изпълни стаята и накрая дори премина в смях със сълзи.
Вратата се отвори и Калан и Ема пристъпиха в светлата стая. Калан беше облечена в чудесни дрехи за път, тъмнозелени панталони с широк колан, светлокафява риза, тъмно наметало и хубава раница. Обувките и кесията на кръста си бяха нейните. Изглеждаше готова за живот в гората. И все пак косата, фигурата и най-вече маниерите й показваха, че в нея има нещо повече.
Ричард я представи на Чейс.
— Моят водач.
Чейс повдигна вежда.
Ема видя меча и по изражението на лицето й Ричард прецени, че е разбрала. Тя отново застана зад съпруга си, като този път не го погали по косата, а само отпусна ръка на рамото му, за да бъде по-близо до него. Знаеше, че тази нощ им е дошла на гости голяма беда. Ричард прибра меча в ножницата, Калан се приближи и седна до него, докато той довършваше разказа си с последните събития от нощта. Когато свърши, всички замълчаха за няколко секунди.
— С какво мога да ти помогна, Ричард? — попита Чейс накрая.
Гласът на Ричард беше спокоен, но твърд.
— Кажи ми къде е просеката.
Чейс моментално вдигна поглед.
— Каква просека? — в гласа му прозвучаха отбранителни нотки.
— Просеката, която води отвъд границата. Знам за нея, това, което не знам, е къде точно минава, а нямам време да я търся. — На Ричард не му беше до игрички и почувства как гневът му кипва.
— Кой ти каза това?
— Чейс! Отговори на въпроса ми!
Другият леко се усмихна.
— При едно условие. Че ви заведа сам.
Ричард си помисли за децата му. Опасностите бяха ежедневие за Чейс, но сега нещата се променяха.
— Не е необходимо.
Чейс измери Ричард с поглед.
— Това е моя работа. Мястото е опасно. Вие тримата нямате представа в какво се забърквате. Няма да ви пусна там сами. Освен това за границата аз нося отговорност. Ако държите да ви кажа, тръгвам с вас.