Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— По-добре да тръгваме — подкани ги Зед.
След около миля в пътеката се включиха няколко по-малки пътечки. Ричард ги поведе по избраната от него. Магьосникът разпръсна още от магическия си прах, за да скрие следите им. Новата пътека бе по-тясна, така че вървяха един зад друг — най-отпред Ричард, след него Калан и накрая Зед. Вървейки, тримата не изпускаха от поглед небето. Макар да не беше особено удобно за вървене, Ричард не сваляше ръка от дръжката на меча си.
Вятърът свеждаше над къщата клоните на дърветата и на лунната светлина върху дебелата дъбова врата и металните й панти претичваха сенки. Калан и Зед отказаха да прескачат оградата от заострени колове, така че Ричард ги остави да го чакат отвън. Тъкмо се готвеше да почука на вратата, когато в косата му се вкопчи тежка длан, а до гърлото му се опря нож. Той замръзна.
— Чейс? — прошепна с надежда.
Ръката пусна косата му.
— Ричард! Какво така се прокрадваш в тъмното! Знаеш и други начини да влезеш в къщата ми, без да се промъкваш като крадец.
— Не съм се промъквал. Просто не исках да събудя цялата къща.
— Целият си в кръв. Каква част от нея е твоя?
— Повечето, трябва да ти призная със съжаление. Чейс, иди да отключиш вратата. Калан и Зед чакат отвън. Имаме нужда от помощта ти.
Псувайки, докато стъпваше с босите си крака върху съчки и жълъди, Чейс отключи вратата и въведе всички в къщата.
Ема Брандстоун, съпругата на Чейс, беше миловидна, приветлива жена, на чието ведро лице винаги цъфтеше усмивка. Беше пълна противоположност на Чейс. Тя не можеше и да си представи да уплаши някой с нещо, докато денят на Чейс не би бил пълноценен, ако не го стори. Ема и Чейс все пак си приличаха по нещо. И нея, както и него, не можеше да я изненада или разтревожи нищо на този свят. Както обикновено, и този път тя не се притесни от късното посещение и ги посрещна облечена в дългата си нощница, с вързана на тила прошарена коса. Докато останалите се настаняваха около масата, Ема се зае да приготвя чай. Усмихваше се, като че нямаше нищо необичайно в това посред нощ да ти дойдат гости, целите оплескани в кръв. Като се има предвид, че беше съпруга на Чейс, за нея това май наистина си беше нормално.
Ричард закачи раницата си на облегалката на стола, извади от нея котарака и го подаде на Калан. Тя го сложи в скута си и започна да го гали по гърба, при което той моментално замърка. Зед седна от другата страна на Ричард. Чейс наметна една риза върху масивното си тяло и запали няколко лампи, висящи от дебели дъбови греди. Той сам беше отсякъл дърветата, беше нацепил и оформил трупите. Върху едната греда бяха изрязани имената на децата им. Зад стола му близо до масата имаше камина, изградена от камъни, събирани при пътуванията му през годините. Всеки камък имаше неповторима форма, цвят и структура. Чейс беше готов да разкаже на всеки, който би проявил желание да го слуша, от къде идва всеки един, какви проблеми му е създало донасянето му. В средата на солидната орехова маса беше поставена обикновена дървена купа, пълна с ябълки.
Ема я премести и на нейно място сложи чайника и един буркан мед, след това им раздаде канчета. Каза на Ричард да си свали ризата и да седне обратно на стола си, за да може тя да почисти раните му — дейност, която не й беше непозната. С твърда четка и гореща сапунена вода остърга гърба му, сякаш почистваше мръсен чайник.
Докато това продължаваше, Ричард хапеше долната си устна, като от време на време задържаше дъх и стискаше очи. Тя се извини, че му причинява болка, но обясни, че ще трябва да изчисти добре цялата мръсотия, полепнала по гърба му, защото в противен случай нещата ще се влошат по-късно. След като свърши с раните, тя подсуши гърба му с хавлия и го намаза със студен мехлем, а Чейс му донесе чиста риза. Ричард с удоволствие я облече, защото тя поне символично му осигуряваше защита срещу по-нататъшните грижи на Ема.
Тя се усмихна на тримата си гости.
— Има ли някой гладен?
Зед вдигна ръка.
— Ами, аз не бих… — Ричард и Калан му хвърлиха унищожителен поглед. Той се отпусна обратно на стола си. — Не. За нас нищо. Благодаря.
Ема застана зад Чейс и нежно прокара пръсти през косата му. Той седеше очевидно ядосан, едва понасяйки нейния неприкрит изблик на чувства. Най-после не издържа и се наведе напред под предлог, че иска да си налее чай.