Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Молим те, Зед! — провикнаха се няколко мъже. — Молим те, не ни оставяй просто така! — Отвсякъде се чуваха молби и увещания. Зед изчака известно време и отново се обърна към тях.
— Какво е това? Нима смятате, че съм бил груб? — попита той престорено учуден и безкористен. Тълпата незабавно се съгласи, че е бил. — И защо, мислите вие, стана така? Взехте ли си поука от това?
— Да! — изкрещя Джон. — Сега разбираме, че Ричард е прав. Ти си бил наш приятел. Ти никога не си наранявал по какъвто и да е начин някой от нас. — Всички изкрещяха съгласието си. — Винаги си ни помагал, а ние се държахме глупаво. Искаме да те помолим за прошка. Както каза Ричард, това, че използваш магия, не те прави лош човек. Моля те, Зед, не ни отказвай приятелството си сега. Моля те, не ни оставяй в това положение. — Чуха се още молби.
Зед потупа с пръст долната си устна.
— Ами — той вдигна глава замислен, — мисля, че мога да върна нещата както си бяха — мъжете се приближиха. — Но само ако приемете условията ми. Мисля, че са справедливи. — Те бяха готови да се съгласят с всичко. — Добре тогава, ако се съгласите отсега нататък да казвате на всички, че магията не прави човека лош; че за човек се съди по действията му; и ако се приберете в къщи при семействата си и им кажете, че без малко да направите ужасна грешка тази нощ, като им обясните защо, тогава всичко ще се върне както си е било. Честно ли е?
Всички кимнаха в знак на съгласие.
— Повече от честно — каза Джон. — Благодарим ти, Зед. — Хората се обърнаха и забързано тръгнаха да си вървят. Зед стоеше и ги гледаше.
— А, господа, още нещо. — Те замръзнаха на местата си. — Моля ви, вземете си оръжията от земята. Стар човек съм. Мога лесно да се спъна и да се нараня. — Те го гледаха предпазливо, докато протягаха ръце да си приберат оръжията, след това се обърнаха и забързаха по пътеката, не след дълго вече тичаха.
Ричард се приближи и застана от едната страна на Зед, Калан от другата. Магьосникът стоеше, подпрял ръце на кокалестите си хълбоци, и гледаше как мъжете се отдалечават.
— Идиоти — промърмори той шепнешком. Беше тъмно. Единствената светлина идваше от предния прозорец на къщата зад тях и Ричард едва различаваше лицето на Зед, но го виждаше достатъчно добре, за да може да каже, че приятелят му не се усмихва.
— Приятели — каза старецът, — това беше попара, забъркана от нечия тайна ръка.
— Зед — попита Калан, отвръщайки очи от лицето му, — ти наистина ли направи така, че… е, нали знаеш, така, че да им се изпари мъжествеността?
Зед се изкикоти.
— Е, това вече щеше да е наистина магия! На каквато аз, страхувам се, не съм способен. Не, скъпа моя, аз просто ги накарах да си мислят, че съм. Просто ги убедих в истинността на това, оставих всичко на собственото им мислене.
Ричард се обърна към магьосника.
— Номер? Това е било просто номер? Мислех, че наистина си направил магия — изглеждаше някак разочарован.
Зед сви рамене.
— Понякога ако номерът е направен както трябва, той може да свърши по-добра работа от магията. Всъщност мога дори да твърдя, че добрият номер си е направо магия.
— Но все пак е само номер.
Магьосникът издигна пръст във въздуха.
— Резултатите, Ричард. Те са от значение. Ако беше станало по твоя начин, всички тези мъже щяха да изгубят главите си.
Ричард се ухили.
— Зед, мисля, че някои от тях биха го предпочели пред онова, което ти им стори. — Зед се изкикоти. — И това ли е, което искаше да видим и запомним? Че номерът може да свърши същата работа като магията?
— Да, но и още нещо, нещо по-важно. Както вече казах, тази попара е забъркана от нечия тайна ръка, от ръката на Мрачния Рал. Но тази нощ той направи грешка; грешка е да използваш недостатъчна за свършването на една работа сила. По този начин даваш втора възможност на врага си. Това е урокът, който бих искал да научиш. Научи го добре; когато настъпи твоето време, може да нямаш втора възможност.
Ричард се намръщи.
— Чудя се защо го е направил?
Зед сви рамене.
— Не знам. Може би защото тук все още няма достатъчно сила, но тогава също е грешка да опитва, защото по този начин само ни предупреждава.
Те тръгнаха към вратата. Имаха още много работа, преди да си легнат. Ричард започна да прехвърля мислено списъка, но се почувства обезпокоен от странно чувство.
Изведнъж причината го заля като студена вода. Шумно си пое въздух. Завъртя се със широко отворени очи и сграбчи Зед за робата.
— Трябва да изчезваме от тук! На мига!
— Какво?
— Зед! Мрачният Рал не е глупав! Той иска да се почувстваме в безопасност, да получим увереност! Той знае, че сме достатъчно умни, за да се справим с тези мъже по един или друг начин. Всъщност надява се да го направим, за да седнем след това и да се поздравим с успеха, а през това време самият той да има време да пристигне. Той не се бои от теб — ти сам каза, че е по-силен от всеки магьосник, — не се бои от меча, не се бои и от Калан. Той вече е тръгнал насам! Планът му е да ни хване наведнъж, сега, тази нощ! Не е направил грешка, това е било капан. Сам го каза — понякога номерът върши повече работа от магията. Точно това прави и той; това беше просто номер, който да отклони вниманието ни!