Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Температурата бързо падна и тъмнината ги обгърна. Айла беше доволна от несъразмерните дрехи, които беше заела от Тюли и Диджи, докато нейните одежди съхнеха при огъня заедно с още други, след като ги беше изпрала. Тя постоя малко при конете, за да се увери че са добре и нищо не ги тревожи. Уини беше на границата на петното светлина, хвърляна от огъня, на който се печеше месото, но максимално далече от труповете, които трябваше да бъдат пренесени в яма в земята, и от купчината животински отпадъци отвъд ограденото, защитено от огъня пространство, от където от време на време се чуваше вой и джавкане. След като всички ловци се наядоха до насита с бизонско месо, препечено и хрупкаво отвън и полуопечено при кокала, те стъкнаха огъня и се разположиха около него като пийваха горещ билков чай и разговаряха.
— Трябваше да я видиш как отклони стадото — говореше Барзек. — Не знам колко още щяхме да ги удържим. Започваше да ги обзема паника и бях сигурен, че ще ги изтървем, когато онзи бизон се хвърли да бяга.
— Мисля, че трябва да благодарим на Айла за успеха на този лов — каза Талут.
Айла се изчерви от неочакваната похвала, но смущението и беше само една малка част от реакцията и. Това, че похвалата бе оценка и признание за нейните умения и способности, предизвика топли чувства в нея. Тя бе чакала да я признаят цял живот.
— Само си представете каква приятна изненада ще бъде това, когато го разправим на Лятното Събиране! — добави Талут.
Разговорите затихнаха. Талут вдигна един изсъхнал клон, който толкова време бе стоял на земята, че кората му едва се крепеше като стара овехтяла кожа. Той го разполови върху коляното си и хвърли двете парчета в огъня. Лумнаха искри, които осветиха лицата на хората, заобиколили плътно пламъците.
— Ловуванията не винаги се увенчават с такъв успех. Спомняте ли си, когато почти хванахме белия бизон? — попита Тюли. — Какъв срам, че ни се измъкна.
— Изглежда, че е бил благословен. Бях сигурен, че сме го хванали. Ти виждал ли си някога бял бизон? — Барзек попита Джондалар.
— Слушал съм за тях и съм виждал тяхно скривалище — отговори Джондалар. — Белите животни са свещени за Зеландониите.
— Лисиците и зайците също ли? — попита Диджи.
— Да, но не до такава степен. Даже яребиците се смятат за свещени, когато са бели. Според нашите вярвания, това означава, че са били докоснати от Дони, така че животните, които са се родили бели и запазят този си цвят цяла година, са по-свещени — поясни Джондалар.
— Белите и при нас са на специална почит. Поради това Огнището на Жерава има такъв висок статус…обикновено — каза Тюли, поглеждайки Фребек с леко пренебрежение.
— Големият северен жерав е бял, а птиците са специалните пратеници на Мут. Белите мамути, пък, притежават особена сила.
— Никога няма да забравя лова на белия мамут — каза Талут.
Загледаха, го с очакване и това го окуражи да продължи.
— Всички се развълнуваха, когато разузнавачът съобщи, че го е видял. За всинца ни беше голяма чест, че Великата Майка Земя ни е дала бял женски мамут и тъй като това беше първият лов от Лятното събиране, щеше да донесе късмет за всички, ако успеехме да го хванем — обясни той на гостите.
— Всички ловци, които желаеха да се включат в лова, трябваше да се пречистят и да постят, за да бъдат приемливи за Мут и Огнището на Мамута ни наложи забрани, които важаха дори и след това, но ние всички искахме да бъдем избрани. Аз бях млад, малко по-възрастен от Дануг, но бях едър като него. Може би затова ме избраха и аз бях един от тези, които успяха да промушат женския мамут с копия. Също както бизона, който беше се нахвърли върху теб, Джондалар, никой не знае чие копие го уби. Мисля, че Великата Майка Земя просто не е искала никой отделен човек или бивак да се покрие с прекалено много ловна слава. Белият мамут беше за всички. Така беше по-добре. За да няма завист и негодуване.
— Разказвали са ми за преследване на бели мечки, които живеят далеч на север — обади се Фребек, защото не искаше да остане извън разговора. Вероятно нямаше човек или племе, които биха потвърдили, че те са убили белия мамут, но това не изключваше възможността от появата на завист или негодуване. Всеки избран да бъде включен получаваше толкова висок статус само от този лов, колкото Фребек имаше по рождение.