Войната на Либърти

— И какво е намислил този път нашият легендарен водач? — попита Майк. — Джим е прав. Прехващам откъслечни съобщения за подкрепления, идващи насам от покрайнините. Крачещи канонерки, танкове и мотори. В най-скоро време тук ще стане адски горещо. Нашият вожд има ли план за това?

— Каза ми, че имал.

Сградата на Юнивърсъл Нюз Нетуърк беше пострадала доста зле, но все още беше цяла. Прозорците от източната страна представляваха само зейнали дупки, а една от огромните букви беше паднала от стотици метри височина и се беше врязала в потрошения бетон долу.

Рейнър хвърли поглед към върха на зданието.

— Надявам се, че оборудването, за което говориш, не се намира на последния етаж.

— Горните нива са запазени за ръководните кадри — каза Майк. — Пчеличките-работници се бъхтят на четвъртия етаж. А студиото за излъчване и генераторите са в сутерена.

Въпреки че тонът му беше хладнокръвен, сърцето го заболя. Той беше работил тук дълги години и това се беше превърнало в негов втори дом. Купувал си беше хот-дог и сода от мястото, на което сега лежеше грамадното „Н“, спорил бе по въпросите на планетарната политика и местните наредби с писачи на реклами и кореспонденти на непълен работен ден. До таблото на първенците бе имало щанд, на който продаваха сладки и соленки. Сега там се виждаха единствено изкривената арматура, стърчаща от бетонния под. Нямаше и следа от оцелели.

Групата влезе в сградата. Майк не очакваше в нея да има жива душа, но призрачният покой обвиваше фоайето като покривало. Тук бе имало непрестанна гюрултия дори в събота и неделя. Сега нямаше друго, освен разпръсната хартия и азбестов прах, нападал от плочките по тавана.

Царуваше пълна тишина, с изключение на скърцането под ботушите им. Майк погледна към широкото стълбище, което водеше към мецанина и етажите с магазините (по-бързо, отколкото асансьорите, дори когато те работеха), и се замисли дали да не потърси стария си офис. Чудеше се дали вещите му още бяха там.

Чудеше се дали в него имаше нещо, което все още да му трябва.

Рейнър го хвана да гледа нагоре.

— Струва ми се, че каза, че оборудването било надолу.

— Да, просто се оправям с моите си призраци — отвърна Майк с мрачна нотка в гласа си. Той поведе отряда през разрушенията, надолу, към сутерена на сградата.

Каквото и да си мислеше Майк за ръководството на компанията, те бяха бивши военни със зелени етикетчета, които винаги мислеха за тройно осигуряване. Токът беше прекъснат, но студиото за излъчване имаше собствени акумулатори, а в случай на нужда и стари бензинови генератори на ток. Връзката с кулата все още беше солидна, въпреки цялата патаклама, а ЮНН поддържаха подземни линии с различни станции из обхващащия цялото кълбо метрополис. Повечето от тях сега бяха прекъснати и червените им светлинки примигваха зловещо върху главното табло.