Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Не съм толкова сигурна като тебе. Сега, като се замисля, не искам за моето дете да се грижи мъж, възпитал такива злобарки!
— Негова е грешката, че ги е пренебрегвал, но те не са имали майки. Ти…
— Милдред, сега не е време да обсъждаме този въпрос. Покажи ми как да изляза от тези порти?
— На задната има само един войник. Ще отвлека вниманието му, а ти ще се промъкнеш навън. Ако искаш да избягаш за добро, чакай в гората ден, по-добре два. За това време паниката ще премине. После ще се присъединя към тебе.
Роина я прегърна успокоена.
— Благодаря ти!
— Като си ми толкова благодарна, послушай ме и не ходи чак в Туре — сряза я Милдред.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Гората не е рай за сама жена. Богатото въображение на Роина превръщаше и най-малкия шум в крадец или убиец, готов за най-гнусно престъпление. По небето пълзяха огромни облаци, които скриваха луната. Така я лишаваха от водител през нощта. Минаха часове, но сънят не идваше. Единствената утеха за Роина беше, че не заваля.
Не очакваше нищо добро от бягството си, а и твърдата земя беше доста неудобно легло. Преоблякла се в собствените си дрехи за по-добра защита, на сутринта отново щеше да се превърне в прислужничка.
Лорд Фулкхърст… Искаше й се да има увереността на Милдред в неговата добронамереност. Може и да не е толкова жесток, за какъвто се изкарваше, но беше способен на най-брутални действия. Роина се съмняваше, че няма да повярва в обвиненията на дъщеря си. Фактът, че му доставя удоволствие в леглото и носи неговото дете, няма да я спаси от наказанието, което очаква всеки крадец. Мнението му за нея, благодарение на Джилбърт, не беше много високо. Не й се искаше да опита бича му или да стане жертва на гнева на дъщеря му.
Заради това момиче беше попаднала в тази ситуация. Една дама не напускаше дома си без ескорт от войници. Дори на прислужниците се разрешаваше охрана, когато биваха изпратени по работа. Сега Роина беше абсолютно сама. Можеше да я защити единствено малката кама, която беше открила в торбата на Милдред. Приятелката й беше пъхнала и някои от хубавите й дрехи. Би могла да ги продаде, ако успее да стигне до някой град. Междувременно биха могли да й се случат куп неприятни неща в тази гора.
Мисълта, че Биътрикс дьо Шавий може да си получи заслуженото наказание, изви устните й в тъжна усмивка и тя се унесе. Когато най-сетне Роина отвори очи в лилавата утрин, над нея стоеше надвесен някакъв мъж. Така внезапно седна, че главата я заболя. Не беше сън! Краката продължаваха да стоят до нея, тропотът на конски копита, които я бяха събудили, също бяха факт. Стреснато се обърна, за да огледа и другите ездачи.
Не искаше да знае кои са. Бързо измъкна камата си и замахна към крака на мъжа. Той изръмжа, но устата му бързо беше запушена от неговия спътник. Роина вече тичаше към гъсталака, където трудно биха я последвали с конете си. Въпреки това го направиха. Трима я настигнаха и я сграбчиха, като се заливаха от смях. Това я хвърли в див ужас. Знаеше какво се случва с жените, хванати в гората или в полето.
През тътена на сърцето си чуваше дрънченето на ризници. Роина се опита да вдигне полите си, за да се измъкне, но залитна и камата се изплъзна от ръката й. Нямаше начин да я вдигне. Успя обаче да се отскубне и отново хукна. Мъжете я настигаха и единият успя да сграбчи края на наметката й. После се просна на земята, като успя да бутне и нея. Ако наметката не беше привързана за раменете й, сигурно щеше да си счупи врата. Така болезнено се приземи, че я прониза болка в гръбнака.
Другите двама вече ги бяха настигнали. Единият мъж стоеше пред нея, а другият — отстрани. Третият се надигаше зад нея. Ядосан от падането си, продължаваше да стиска наметката й.
Едва успяла да се изправи, Роина падна назад и удари главата си. Не беше толкова зашеметена, че да не ритне мъжа пред нея и да не изкрещи. Тримата изведнъж се из плашиха, че вдига много шум, и се спуснаха да запушват устата й. Роина ухапа едната ръка, удари другата, но от третата отнесе болезнен шамар.
— Чакайте, аз я познавам!
— Да не си се побъркал? Как може да я…
— Господи, това е нашата господарка!
Тяхната господарка? Тя си помисли за Туре, но не разпозна липата. Четвъртото, надвесило се в този момент над нея, изглади недоразумението.
— Роина?
Заварил тази сцена, доведеният й брат удари един от мъжете. После я вдигна на крака и силно я прегърна.
— Как попадна тук?
Въпросът едва си проби път през съзнанието й, замъглено от страх и гняв. Ако трябваше да я открие някой, защо той да бъде Джилбърт? Не знаеше какво да му отговори, но можа да произнесе през скованите устни: