Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Да я вземат дяволите тази жена! Какво имаше у нея, та го хвърляше в такъв огън? От първия път, когато я беше притежавал, за да си отмъсти, не можеше да се откъсне от нея. Освен това, омекнал като гъба, беше простил на младока Фергънт. Не изпитваше злоба дори към Д’Амбре, който от две години просто плачеше за наказание. Дали всичко това не беше резултат от огромната власт на Роина върху него?
Освен за нея, не можеше да мисли за нито друго. Дори предизвикателството на Д’Амбре слабо го вълнуваше, въпреки че още преди месец трябваше да разчисти сметки те си с него.
Изведнъж осъзна, че на утрешния ден трябва да замине. Няма да я вижда цяла вечност.
Тръгна да я търси. Ще изпълни желанието й, но по-късно. Не можа да измисли смислена причина, поради която трябва да чака свечеряването. Тя може би не държи да го вижда, но той иска да се наслаждава на всяка промяна в очите и лицето й, когато достигне удоволствието под него!
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Лорд дьо Шавий замина, но Роина не беше хвърлена в тъмницата. Дори не я събудиха, за да изпълнява задълженията си. Намери се сама в огромното му легло.
На зазоряване Уорик се беше сбогувал с нея. Тя си припомни как я беше притиснал силно и я беше целунал нежно, невероятно нежно. Да, не бъркаше. Устните й бяха подпухнали, но не я беше заболяло. Веднага след това беше заспала, прекалено изтощена от нощта, прекарана с него.
Сега си мислеше за тази целувка. Тя беше различна от всичко, получила или дала, през тази дълга нощ. Устните й носеха белега от онези целувки, които изобщо не бяха нежни. Защо Уорик беше толкова ненаситен? Сигурно не защото му беше казала какво иска да направи с тялото му. Вчера следобед я беше открил и завлякъл в стаята си. Беше й показал какво се случва, когато си позволява да го дразни така.
Толкова силно я беше пожелал, че я облада веднага. Малко трудно проникна в нея, но така беше отпуснал юздата на страстта си, че при втория тласък тя вече беше мокра. При третия направо беше като обезумяла. Любеше я бавно, но с разтопяваща жар. Даваше всичко от себе си, без да напомня за войната между тях.
По някое време двамата разбраха, че са гладни за нещо друго, освен един за друг. Той лично тръгна да буди готвача. Това не беше необходимо: в антрето някой беше оставил храна и вана с вода. Възползваха се и от двете, въпреки че бяха еднакво изстинали. След това загубиха представа за времето…
Нито Уорик, нито Роина бяха забравили каква беше причината за тази страстна одисея. Той не беше сигурен дали, след толкова сексуална наслада, би могъл да реагира на предизвикателството й. Оказа се, че не познава себе си.
Два пъти беше загубвал контрол, полудял да я има. Устните й тръгваха от шията, плъзгаха се по рамото и по силните му ръце, обхванали гърдите й. Искаше й се да целуне всяка частичка от тялото му, но едва стигаше до корема, когато той я поваляше по гръб и проникваше в нея. Тя постигна своето, когато го беше изцедила до последната капка. Страните й пламнаха при този спомен. Но не можеше да забрави въздишките на удоволствие, отронвани от устните му. Той беше толкова различен от друг път… Нито веднъж не беше показал жестоката си страна. Тази нощ нямаше да забрави и с това, че го беше накарала много пъти да се смее.
Единствено я безпокоеше това, че не разбираше причината за промяната у него. Дали беше успяла да го прелъсти, или това беше само временно? Уорик щеше да отсъства по-малко от седмица, но тези дни й се струваха цяла вечност. Нямаше търпение да разбере дали планът на Милдред е успял. Дори и да е така, за това време нещата щяха да пропаднат и трябваше да започва всичко отначало.
Роина въздъхна. Стана и започна да се облича. Губеше търпение, защото не можеше да повярва, че за такъв кратък срок е успяла да опитоми Дракона. Но една единствена нощ може ли да промени мъжа? Уорик лесно щеше да си спомни, че е решил да й отмъщава. Все пак бе постигнала някакъв успех. Освен това се беше оказало, че да прелъстиш това мъжище не е толкова противна задача. Напротив, в обятията му беше открила неземно удоволствие.
Когато влезе в салона, разбра, че сутринта е доста напреднала. От прозореца не струяха обичайните слънчеви лъчи. Освен няколко прислужнички нямаше други хора. Една от тях беше Милдред. Тя се спусна след Роина по пътя и към кухнята.
— Сега, като го няма, разрешено ли е да разговаряме? — попита я изненадана младата жена.
— По дяволите заповедта му! Онова, което научих, не може да чака. Но защо не изглеждаш разтревожена от заминаването му?
Роина се усмихна.