Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Мъжът, когото беше ранила, и другият, запушил устата му, явно се бяха върнали в техния лагер.
— Само това ли е твоята армия? — понита невинно тя. — Мислех, че брачният договор ти осигури по-многочислена?
— Не ставай глупава! Хората ми са разпръснати из гората. Два часа след като се стъмни, ще се съберат около замъка и ще чакат мой сигнал.
— Все още мисля, че няма да те пуснат вътре. В отсъствието на господаря им, ще бъдат предпазливи. А Фулкхърст е умен мъж. Той знае колко си хитър и може да ги е предупредил.
— Да ме ядосаш ли искаш?
— Разбира се. Да не мислиш, че съм забравила какво ми причини?
— Тихо! — изсъска той, като я издърпа настрани, за да не ги чуват. — След като е толкова свежа паметта ти, помни че още държа в плен майка ти!
Раменете на Роина увиснаха от отчаяние. Как е могла да помисли, че може да попречи на този човек? Той винаги знае как да я покори, оставяйки я напълно беззащитна.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Слънцето се мерна за кратко сред куп облаци, които заплашваха с дъжд още от вчера. Роина се молеше да плисне порой. Защо не! Толкова беше нещастна, че чак коремът я заболя. Да можеха и мъжете, които я пазеха, да изпитват същото!
Край нея седяха само шестима и изглеждаха спокойни. Джилбърт с още двама беше отишъл да наблюдава замъка. Не беше заповядал да я пазят. Мъжете около нея се чувстваха задължени да покровителстват господарката си. Това означаваше, че няма да й позволят да се отдалечи сама. Но дори да избяга от тях, няма да успее да попречи на Джилбърт да превземе Фулкхърст.
Със заплахата си беше ограничил възможностите й да действа. Майка й щеше да бъде жертвата, освен ако Джилбърт не умре. Би могла да направи нещо, без той да разбере, но какво?
Ако убие Джилбърт, хората му веднага ще я посекат. Дали си заслужаваше такава жертва за човек, решил да й отмъщава?
Можеше да признае на Джилбърт, че Уорик е бил техният пленник в Къркбурой. Това така щеше да го ядоса, че наистина да предизвика Уорик на бой, или да му скрои капан… Колко е глупава! Джилбърт никога няма да рискува живота си, особено като знае колко голяма е армията на врага му. Роина искаше да знае какви са силите на доведения й брат. Имаше доста войска в Къркбурой, но този подлец наемаше още рицари благодарение богатството на Лионс.
Съществуваше слаба надежда Джилбърт да се разколебае след нейните думи за посрещането му в крепостта. Ако успее да повиши подозренията му, би могъл да се откаже Ако наистина смяташе да използва нея, тя ще има време да предупреди хората вътре. Щяха веднага да я хвърлят в тъмницата, но далеч от ушите му, би могла да издаде кой е гостът им.
Да, ако съмненията му нараснат, той ще използва нея. Знае, че го мрази, но вярва, че ненавистта й към Фулкхърст е по-голяма. Не би заподозрял предателство от нея.
Роина малко се успокои, но бързо си представи какво я очаква в тъмницата. Ами ако Биътрикс е дала ход на своята подлост, преди да е разбрала за изчезването й? Ако обаче е видяла, че я няма, може би ще реши да не я обвинява. Тогава Роина ще помогне да бъде заловен смъртният враг на Уорик. Може и да не я хвърлят в тъмница. Дори ще й бъдат благодарни. Не, тя отново започва да мечтае.
Каквото и да я чака в крепостта, ще го посрещне само ако Джилбърт реши да я използва. Отново огледа мъжете. Дали не би могла да им каже нещо, с което да ги отблъсне от Джилбърт? Само двама от тях познаваше от Къркбурой. Другите явно беше наел допълнително.
Когато ги чу да говорят за ядене, Роина изведнъж се сети, че умира от глад. Тя имаше храна в торбата си, но реши да не издава това. Стана, за да не са принудени да разделят запасите си с нея. Надяваше се да я последва някой, когото познава, за да говори с него. Естествено късметът отново беше срещу нея. Мъжът, предложил й студено сърнешко и корав хляб, не й беше познат. Като го попита за името му, той допълни, че е от Амбре.
Роина отказа храната, въпреки че стомахът й се разбунтува. Изчака ги да свършат, като се молеше Джилбърт да не се появи. После призна на един от войниците на Къркбурой, че все пак е гладна.
Той скочи, за да извади ядене от торбата си. Роина му благодари и добави.
— Учудвам се, че сте участник в това дело, обречено на неуспех. То съвсем не влиза в задълженията ви. — После реши да рискува: — И не ви се плаща дори!
Мъжът не отрече.
— Заклел съм се във вярност към Къркбурой, а лорд Джилбърт…