Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Няма права там, нито пък аз! Сигурно знаете това. След като няма дете от брака ми с Лионс, брат му наследява всичко. Сигурно лорд Лионс вече е в разрушената крепост и ви търси. Не мога да разбера защо мъжете предпочитат войната пред мирния живот? Сигурно и вие сте такъв, иначе нямаше да сте тук.
Мъжът като че ли беше загубил способността да говори. После се намръщи също като Уорик.
— Защо ми казвате това, господарке?
Това, че си спомни за Уорик, й даде сила да отговори:
— Не искам да умра, но доведеният ми брат не ме слуша. Иска да унищожи Фулкхърст и това не ме учудва. Но той не познава този човек, както аз. Може и да влезете в крепостта, но никога няма да излезете живи от там. Моята съдба ще бъде същата.
— Не сте права, госпожо. Ни ще вземем за заложници двете му дъщери.
— Мислиш ли, че това ще трогне такъв човек? Точно това не иска да разбере Джилбърт. Планът му ще проработи срещу всеки друг, но не и срещу Фулкхърст. Той ще пожертва всички, но няма да предаде замъка си. Жестокостта му не знае граници. Фулкхърст живее единствено, за да отмъщава на хората, които са му сторили зло.
— Ами ако бъркате?
— А ако съм права? — Не беше лесно да изчисти гласа си от отчаянието. — Толкова много ли са ви обещали, че сте решили да рискувате?
— Очаквате от мен да разубедя брат ви, така ли? — попита той смаян.
Не беше постигнала нищо. Другите ги гледаха и се чудеха за какво си говорят. Защо този човек беше толкова непреклонен? Нужен й беше някой страхливец.
— Джилбърт няма да те послуша, особено като му повториш моето предупреждение. Няма и да ти спести неприятностите. — Роина въздъхна смирено. — Съжалявам, че споделих страховете си с тебе. Надявах се, че би могъл да спасиш себе си и приятелите си, след като това не е война, която лично ви засяга. Исках дори да те помоля да ме вземеш със себе си, ако си достатъчно умен да го направиш. Сега разбирам, че не можеш да ми помогнеш. Хората на Джилбърт ще ти попречат. Може би ще успея да убедя брат си да ме изпрати в Амбре, преди да е влязъл в тази крепост? Да, точно така ще направя!
Роина му обърна гръб. Молеше се да не каже нищо на останалите, нито на Джилбърт. Когато се обърна, видя, че мъжът оживено разговаря с другия рицар от Къркбурой.
Дали най-сетне не й се беше усмихнало щастието? Ако тия двамата успеят да разубедят своите хора от лагера, армията на Джилбърт би се разпаднала! Колкото и да се вбеси, той няма да успее да промени нищо. Рицарите от Къркбурой не са негови. Тя може да му напомни това. Всъщност, ако това се случи, той ще обвини нея. И веднага ще измисли друг начин, за да се снабди с армия. А нея ще я постави под усилена охрана. Господи, няма ли спасение!
Мъжът, с когото беше разговаряла Роина, не бързаше. Появи се пратеник на Джилбърт. Той ги уведоми, че от крепостта са изпратени стражи наоколо. Сигурно търсеха Роина. Това поставяше на риск плана на Джилбърт.
Пратеникът каза, че трябва да се предупредят и останалите от лагера. Двамата от Къркбурой изявиха желание да го направят. Трябвало да бъдат заедно, за да се защитават, ако попаднат на патрули.
Роина едва се овладя да не се разсмее.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Следобедът се влачеше изнервящо бавно. Двамата от Къркбурой не се връщаха. Може би бяха решили да не предупреждават другарите си, а сами да се спасяват от „сигурна смърт“?
Трябва да е била луда да си въобрази, че с няколко изречения би хвърлила в паника цяла армия. Тя просто искаше да им каже, че тази война не ги засяга и че е по-добре да се завърнат при пълноправния си господар.
С тези плътни облаци отгоре беше невъзможно да се отгатне настъпването на нощта. Внезапно се появи Джилбърт върху задъхания си кон. Изглежда не забеляза, че мъжете с нея бяха по-малко. Забеляза Роина и вдигна ръка към нея.
— Ще кажа, че съм те намерил на пътя без охрана. Тъй като не си ми обяснила откъде идваш, съм решил да те взема със себе си. Дългът ми на рицар изисква да се погрижа за една дама, нали? — После се ухили широко и попита: — Мислиш ли, че ще те приемат?
— След като са отговорни за деянията ми, сигурно ще пуснат моста. — Наложи си гласът й да звучи доста кисело. Това явно му хареса, защото миролюбиво продължи:
— Не се коси, Роина. Ще ти се наложи да останеш в тъмницата само няколко часа. Не си ли заслужава, като се има предвид какво ти е причинил Фулкхърст?
Струваше ли си да му отговаря? И двамата й бяха причинили мъка. Единият го правеше, за да си отмъсти. Него донякъде оправдаваше. Другият щеше да проклина до рая на живота си.
— Ще видим дали си е заслужавало да бъда затворена, ако планът ти успее, Джилбърт!