Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Като я наблюдаваше сега, видя, че Шелдън е прав. В сравнение с другите му дъщери, тя наистина приличаше на него. От лицето й лъхаше достойнство и сила. Дори очите и косите й бяха като неговите. Разликата беше в това, че нейният поглед беше по-топъл от неговия. Това я правеше по-красива.
Забеляза още, че тя не се смразява от директния му поглед. Мелизанд би избухнала в сълзи. Биътрикс веднага щеше да се заоправдава, без да е чула обвинение. Ема седеше кротко и го гледаше. Не беше очаквал от нея такъв кураж. Може би наистина би станала добра съпруга на Ричард?
Уорик нямаше намерение да заобикаля темата.
— Шелдън дьо Вер има син, който те иска.
— За Ричард ли говориш?
Уорик кимна.
— Знаеш ли за намерението му?
— Не.
— Все пак ти не се изненада?
— Търси ме винаги, когато идва с баща си.
— За да си открадне целувка, предполагам — изсумтя Уорик. — Девствена ли си?
Страните й пламнаха, въпреки че погледът й остана вперен в неговия.
— Тук всички се страхуват от теб и никой мъж не смее да ме погледне.
Уорик се засмя на реакцията й.
— Ричард би се зарадвал да чуе това. Преди да дам съгласието си, трябва да научиш някои неща, за да не посрамиш семейството му.
Ема го слушаше, заинтригувана.
— Смяташ да ме обучиш в обноските на държанка? — попита тя.
— Какво казах, че си помисли така? — намръщи се Уорик.
— Каза, че той ме иска, а ти нямаш нищо против. Освен за любовница, за какво друго бих му вършила работа?
Бащата се разсърди, но този път на себе си.
— Не те обвинявам, че мислиш така. Ще бъдеш негова съпруга, след като получиш възпитанието на дама.
— Негова съпруга? — Лицето й грейна. — Ще бъда съпруга на сър Ричард?
— Ако…
— Няма ако, господарю! Каквото трябва, ще науча, не се съмнявай в това!
За пръв път в живота си Уорик изпита бащинска гордост. Решителността на Ема не можеше да се поставя под съмнение. Оставаше да се проверят способностите й.
От цялото си сърце й желаеше успех. Трябва веднага да нареди на Роина да се заеме с момичето. Напоследък обаче нейното поведение беше доста противоречиво. Вярно е, че я беше унижил много, но тя си го беше заслужила. Мина му през ум, че новата прислужница може да научи дъщеря му на лоши неща само за да си отмъсти.
— Лейди Роберта може да свърши тази работа — предпазливо подхвърли той.
Преди да е изтъкнал и един от недостатъците на този избор, Ема го направи.
— Не съм съгласна! — Част от светлинката в очите й помръкна. — Тя ме презира… А и не съм сигурна дали знае нещо друго, освен бродирането. Според нея това е най-важното…
Уорик се усмихна.
— Една дама трябва да притежава такива умения. Дали Роина не би могла да помогне?
— Но тя има толкова много задължения…
Ема не довърши мисълта си, защото баща й се намръщи. Уорик беше недоволен, че досега не е помислил колко е претоварил тази жена. Роина му беше казала, че засега това не й тежи. Но какво знае той за работата на прислугата? Винаги беше ръководил само своите войници. Сега си представи лицето на госпожа Блу, когато й беше изредил задълженията на Роина. Беше мислил единствено да я натовари със задълженията на една съпруга, сигурен, че тя ще възрази. А затваряйки я и в тъкачницата, я правеше зависима и от други хора.
— Ще облекча задълженията й, за да има време за тебе Ако тя приеме задачата, разбира се.
— Ще й бъда много благодарна! Дали не е по-добре аз да говоря е нея?
— Тя ми е задължена, Ема! Ще получи заповедта от мен! — изгърмя Уорик. После се сети, че дъщеря му досега не е дискутирала с него въпроса за възпитателка. — Знаела си, че е била дама?
Този път Ема се намръщи.
— Но тя е дама! Не можеш да й отнемеш обноските само защото си… — Момичето пламна. — Съжалявам, господарю! Всички знаят, че е благородничка и се чудят защо се отнасяш така с нея. Но това си е твоя работа.
— Правилно! Моите работи не се подлагат на обсъждане.
Изведнъж се почувства гузен. Роина го беше докарала до това състояние, въпреки че се отнасяше с нея по-добре, отколкото заслужава. Спокойно би могъл да я убие, така че по-добре е да не изпитва чувство за вина!
В този момент се появи неговата пленница. Погледът му веднага беше грабнат от червената й риза, която се закле, че ще изгори още тези дни. Роина също веднага го забеляза и мигновено понечи да се върне. Дали не искаше да се скрие от него? Да, сигурно не беше забравила глупостите си тази сутрин пред Изабел.
След като я бе видял, не можеше да мисли за друго. Освободи Ема с уверението, че утре сутринта ще я потърси. Нямаше защо да намалява задълженията на Роина. В негово отсъствие много от тях щяха да отпаднат. Надяваше се, след като разчисти сметките си с Д’Амбре, тя да е постигнала успех с Ема.