Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Малко след като беше останал сам, се появи Роина, носеше халба с пиво и чиния с месо. Отново го беше изненадала, като го обслужваше, без да е дал заповед за това. Дали не му се подмазва? Мястото на ръката, където го беше захапала, още го болеше. Възхищаваше се на дързостта й, но тя не трябваше да узнае затова.
Роина внезапно се спря по средата на пътя към огнището. Вниманието й беше приковано някъде. Уорик се обърна. В салона влизаше Биътрикс. Следваше я една прислужница. Когато отново погледна Роина, тя някак си беше скована. Нещо в дъщеря му я беше смутило, но той в началото не разбра какво е то. Тогава забеляза, че дъщеря му носи син сукман, силно набран и къс, съвсем неподходящ за възрастта й. Освен това цветът на ризата изобщо не се връзваше с този на горната дреха.
Веднага схвана всичко. Сукманът беше на Роина, но надлежно преправен. Спомни си с какво удоволствие беше решил да даде дрехите й на дъщерите си, за да я нарани. Сега му се искаше да свали дрехата от гърба на Биътрикс, но това не беше възможно.
По дяволите, не му харесваха тези неща, които тя го караше да чувства! Усещането за вина се настаняваше там, където трябваше да има място само за отмъщение. Когато Роина най-сетне спря пред него, той я смъмри:
— Не съм доволен от тебе!
Преди да отговори, погледът й светна.
— Разбрах това, господарю. Чувствата ти, както винаги, могат да се прочетат по лицето.
Уорик се намръщи още повече.
— И все още не трепериш, застанала пред мен?
Роина вдигна рамене и постави халбата на масата, вместо да му я предложи.
— Неведнъж си изтъквал колко съм глупава.
— Или много умна — натърти той. Младата жена се засмя.
— Както желаеш, господарю. Свикнах да се приспособявам.
— Ще видим това, след като сутринта премина всякакви граници. Мислиш, че съм забравил как се държа пред лейди Изабел? Ухапа ме, при това!
Роина положи всички усилия, за да скрие усмивката си, но не успя.
— Така ли?
— Знаеш много добре, че е така. Освен това не ми се подчини!
Гласът му беше започнал да звучи сериозно.
— Очакваше да ме намериш в леглото, но това щеше много да ме притесни.
— Не, това е…
— Разбирам — прекъсна го тя. Доброто й настроение си беше отишло безвъзвратно. — Значи ще бъда унижавана не само за наказание! Унижението ще бъде нормалното ми състояние в този дом.
— Не поставяй думи в…
— Разбрах всичко прекрасно!
Тя се извъртя, за да си върви, но Уорик сграбчи плитката й. Задърпа я внимателно, така че главите им се допряха.
— На крепостния селянин не е разрешено да се възмущава — отчетливо произнесе той. — Дали не си забравила, че си моя прислужница?
— Не мога да забравя, че съм твоя, господарю — прошепна тя.
Сапфирените й очи му изпращаха такова чувствено обещание… Слабините на Уорик сякаш пламнаха и той целият се втвърди. Чудеше се дали го е направила нарочно и дали знае какъв ефект има върху него. Ако бяха сами, веднага щеше да разбере.
Пусна плитката й, преди, като последен глупак, да я е отнесъл веднага в леглото си. Роина не отстъпи, както беше очаквал. Пръстите й нежно погалиха опакото на ръката му.
— Може ли да помоля за нещо, господарю?
Уорик се скова, припомняйки си как Селия умееше да злоупотребява със страстта му.
— Искай!
— Въпреки че е мое задължение, копнея да се наслаждавам на тялото ти! Ще легнеш ли за мен, но без вериги? Желанието ми е да те докосвам така, както го правих някога.
Уорик загуби дар слово. Беше очаквал да му поиска всичко друго, дори да я освободи, но не и да му доставя удоволствие. В този момент така я желаеше, че направо щеше да експлодира.
Понечи да стане, но ръката й се настани на рамото му.
— Нямах предвид веднага. По-късно, когато решиш, че ме желаеш.
— Мислиш ли, че след като ми говориш такива неща, бих могъл спокойно да…
— Не се опитвах да те прелъстя — сведе поглед Роина.
— Така ли?
По страните й запълзя руменина.
— Мислех за тази вечер, когато се стъмни и…
Уорик разбра безпокойството й, въпреки че умираше от желание да я обладае.
— Понякога забравям, че беше девствена. Върви, Роина! До залез слънце не се мяркай пред очите ми! Не очаквай от мен да изпълня желанието ти, преди да съм те имал поне два пъти. Бъди сигурна, че няма да отдъхнеш до сутринта!
Преди да е завършил, розовото по страните й се беше превърнало в яркочервено. Побърза да кимне с глава и да се отдалечи. Отсъствието й не охлади страстите му. Това съвсем го вбеси.