Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Нали не съм в тъмницата!
— Нямам това предвид. Не знаеш ли къде е отишъл лорд Уорик?
— Той ми каза, че ще отсъства за кратко време. Не би могъл да е отишъл на война, нали?
— Не, но битката си е битка. Джилбърт го е предизвикал!
— Господи, един от двамата ще умре! — пребледня Роина.
Милдред примига с очи. Защо това трябва да тревожи любимката си?
— Но преди това ще се разпознаят!
Младата жена не я чу. В съзнанието й изникна образът на Джилбърт. Той беше огромен, владееше добре меча, но за разлика от Уорик, нямаше да се бие честно. Като си представи Уорик да лежи на земята, облян в кръв, стомахът й я присви.
Изведнъж се намери на стола край огнището. Милдред я разтриваше със студена кърпа.
— Какво ти стана, миличка? Да не е от бременността?
Роина й изгледа отчаяна.
— Не искам той да умре!
— Разбирам! — Прислужничката й седна на табуретка до нея и продължи бързо: — И защо трябва да умира? Той тръгна от тук, приготвен за всякакви капани. Изглежда между тях дори няма да има битка. Но Уорик ще разбере коя си всъщност. Като види Джилбърт, ще му стане ясно, че е един от мъчителите му в Къркбурой. Не те ли е страх от това?
— Не съвсем. Сега съм сигурна, че няма да ме убие, за да си присвои мой имот. Ще свърша в тъмницата, защото съм го залъгвала с мълчанието си.
Милдред тъжно се усмихна.
— Това ще стане по-бързо, отколкото си го представяш.
Прислужницата се огледа, за да се увери, че са сами.
— Лейди Биътрикс изпадна в истерия, като разбра, че трябва да се задоми в семейство Малдюи. Бясна е на баща си, че я е дал на някакъв младеж, който според нея не е достоен за ръката й. И има намерение да му го върне чрез тебе!
Очите на Роина се разшириха.
— Чрез мене? Има ли тази власт в отсъствието на баща си?
— Е, донякъде, но е достатъчно умна, за да не прекалява. Снощи ги чух да разговарят със сестра си. Наистина планът си го бива. Тя не знае с какво си навлякла гнева на Уорик, но е дочула, че става дума за кражба.
— Значи ще твърди, че съм откраднала нещо от нея?
— Да, най-скъпото й бижу. Перлената огърлица, подарена й от Уорик. Мелизанд ще твърди, че ти последна си влизала в стаята й, преди да са забелязали липсата. Биътрикс ще настоява да претърсят тъкачницата и стаята на Уорик. В това време ще я пъхне някъде, за да се потвърди вината ти.
— Тогава дори няма да настоява да ме хвърлят в тъмницата. Като се върне Уорик, ще повярва на думите й. Толкова често ме е наричал „крадла“! Ще бъде принуден да ме накаже, този път свирепо. Може би ще ме набият с камшик…
— Биътрикс иска чрез теб да нарани него.
Роина се намръщи.
— Но Джон Джифърд…
— …не е тук. Замества го някакъв, който обича да измъчва затворниците.
Роина пребледня.
— Познавам го!
— Това не е всичко. Дъщеря му ще нареди да те разпитват дали не си откраднала и още нещо. Можеш да се досетиш как разпитва този човек…
— Подлага затворниците на мъчение?
— Да. Малката кучка разчита на това. Ще бъдеш толкова наранена и използвана, че Уорик никога не би те поканил повече в леглото си. Нещо повече, ти ще загубиш и детето си. Така Биътрикс иска да го накаже, защото е известно желанието му да има син, макар и незаконороден.
— Лошо ми е!
— Напълно те разбирам — потупа я по ръката съчувствено Милдред, но младата жена хукна към тоалетната.
Милдред я чакаше с влажна кърпа, която Роина пое с благодарност.
— Колко време имам, преди да са задействали заговора срещу мене?
— Докато Биътрикс слезе за вечеря. Тогава ще е поискала да си сложи огърлицата и няма да я е намерила. Незабавно напускай тази къща! Приготвила съм храна и дрехи. Скрих торбата в пивоварната, докато те чаках да се появиш…
— Успах се.
— Значи планът ни проработи?
— Да, но идеята беше твоя… — Роина се изсмя тъжно. — Сега това вече няма значение.
— Не е вярно. Ще проличи веднага със завръщането на Уорик. Не е необходимо да ходиш далеч. На километър оттук има гъста гора. В нея може да се скрие цяла армия. Ще го изпратя да те открие, след като му разкажа за заговора.
— Не може ли да дойдеш с мен, Милдред?
— Ще открият, че ме няма, и тогава ще се усъмнят в отсъствието ти. Ако обаче мислят, че си тук, спокойно ще отправят обвинението. По-разумно е да тръгнеш сама. Аз ще подготвя Уорик за лъжите, измислени от дъщеря му.
— Забравяш, че не слуша обяснения, особено от нас. Май е по-добре изобщо да не се връщам. Туре не е много далеч…
— Не ли? Само три-четири дена пеша! — възкликна Милдред.
— Там ще ме скрият и ще ми помогнат да освободя майка си от Амбре.
— Роина, не можеш да ходиш толкова далеч пеша! Довери се на Уорик! Дай му време! Чувствам, че ще бъде на твоя страна!