Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Бях пленница в крепостта Фулкхърст, но накрая успях да избягам…
— Той те е пленил? Бях полудял от мъка, а той през цялото време те е държал при себе си? — Джилбърт я отдалечи от себе си, за да я разгледа по-добре. — Мислех те за мъртва! В Къркбурой никой не знаеше какво е направил Фулкхърст с тебе.
Загрижеността му за нея я накара да осъзнае колко много го мрази.
— Това не ме учудва — каза предпазливо тя. — Лордът ме изпрати в тъмницата си веднага. Прислугата още не беше слязла, за да чуе заповедта му.
— Била си затворена в неговата тъмница?! — извика неистово Джилбърт. Хората му зашъткаха да бъде по-тих — Този мъж е луд! Не му ли каза коя си?
Роина го изгледа, раздразнена от глупостта му.
— Искаш да му призная всичко, след като знам намеренията му спрямо теб? Той вече завзе моите владения само защото ги държиш ти! Мислиш ли, че ще се поколебае да ме убие, за да получи и останалото? Казах му само това, което вече знаеше: че съм лейди Къркбурой. — После трябваше да потвърди неговото подозрение, че Уорик е дошъл в Къркбурой заради него. — Хвърли ме в тъмница, ядосан, че не е открил тебе!
— Извинявай, Роина! Не мислех, че ще те нарани! Изобщо не биваше да те оставям там, но в онзи ден като че ли бях загубил разсъдъка си.
„Кога ли си бил нормален, след като все ламтиш за чуждо?“ — искаше да го попита тя, но премълча. Доведеният й брат я водеше натам, откъдето беше избягала.
— Какво правиш тук, Джилбърт? Не мислиш да обсадиш тази силна крепост, предполагам?
— Не, но до полунощ ще имам контрол над нея.
— Как ще го направиш?
— Предизвиках го. Ако не е глупак, ще очаква капан и ще вземе повечето мъже със себе си. — После я попита възбуден: — Можеш ли да ми кажеш всъщност колко хора е взел със себе си?
— Не го видях да напуска, нито имах време да преброя колко са останали в крепостта.
Джилбърт не скри разочарованието си, но продължи да я тегли след себе си.
— Няма значение. Сигурен съм, че ще вземе повечето войници със себе си. Защо да ги оставя, след като и ти подчерта, че Фулкхърст е добре укрепена крепост? Тя може да бъде задържана и с шепа мъже.
— Тогава как смяташ да я превземеш?
Той се обърна към нея, нагло ухилен.
— С шепа мъже!
— О, разбира се. Колко съм глупава!
Доведеният и брат я дръпна силно, за да покаже, че не харесва сарказма й.
— Имам намерение да потърся подслон на свечеряване.
— Ще те отпратят в селището — предупреди го тя.
— Няма да го направят, защото ще нося съобщение с печата на Стивън.
— А това вярно ли е?
— Кое?
— Че изпълняваш поръчка на краля?
— Не, разбира се, но съобщението е истинско. Имах късмет да попадна на него. Приносителят му загина.
— Ти ли го уби?
— Защо трябва да ми приписваш всички гнусни дела на света?
— Не всички, само онези, на които си способен! — сряза го Роина.
— Какво значение има как съм го открил? — попита намръщен Джилбърт. — Съобщението ще ми помогне да вляза във Фулкхърст. Да не би да предпочиташ да върна избягала затворничка? — добави заплашително той.
Искаше й се да го направи. Така би успяла да предупреди за противните намерения на този подлец.
Роина замълча и Джилбърт реши, че я е изплашил. Отведе я при другите мъже и конете. Няколко от тях й бяха познати от Къркбурой. Рицарите на Лионс сега трябва да служат на брат му, а не на Джилбърт.
Дали знаят истината? Или Джилбърт ги е уверил, че това е последната воля на Лионс? Би трябвало да са наясно с това, че господарят им е мъртъв, след като са се връщали в Къркбурой. Дали брачният договор ги обвързва? Но този съюз отпада, след като Лионс не бе успял да консумира брака. Никой не знаеше това, освен нея, Милдред и… Уорик. Джилбърт със сигурност няма да каже на тези мъже истината. Дали не ги е уверил, че вече и детето е на път?
Зачуди се защо не я беше попитал за това. После изведнъж прозря истината: Джилбърт владееше това, което му осигуряваше нейният брак — армията на Лионс. Имаше намерение и да превземе най-брутално дома на Уорик и да похити дъщерите му. Беше на път да спечели войната между тях двамата и щеше да го направи с нейна помощ. Доведеният й брат имаше възможност да действа бързо и нищо нямаше значение за него, дори детето й.
Уорик щеше да бъде опустошен. Джилбърт можеше да иска всичко от него, за да освободи дъщерите му. Дори и неговия живот…
О, не, тя трябва да направи нещо! Не можеше да забрави смеха му, неговата страст, нито нежната целувка на прощаване. Не би понесла да го види мъртъв, нито път Джилбърт — победител!
Прииска й се да изкрещи на хората на Лионс, че те с нищо не са задължени към Джилбърт. Но ако го направи, този подлец неминуемо ще я пребие до смърт. Тогава няма да успее да измисли нищо. Как да постъпи? Да предупреди хората в замъка? Да разкаже истината на войниците на Лионс, без Джилбърт да разбере за това?