Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тя почувства как мускулите й се отпускат и костите й се раздвижват; почувства по-малко остра, но нарастваща болка от повишаването на температурата вътре в кораба. Тя си представи как при неудържимия полет към хоризонта на черната дупка външният корпус се нажежава до бяло. Корабът беше направен от най-здравия и най-издръжливия материал, познат на човечеството и оборудван с противостоящи полета за защита и стабилизиране при неговото спускане във вихрушки. Имаше минимално допустимите размери и форма на диск; стабилизаторите поддържаха при спускане неговата плоска и широка страна винаги в една ос на гравитационните градиенти. Тъй като стените на гравитационния кладенец на черната дупка бяха много стръмни, ако стабилността на кораба се наруши, за броени секунди той ще бъде разкъсан от гравитационните вълни. В един миг всички щяха да бъдат мъртви, а предсмъртният им вик щеше вечно да ехти в този кладенец. Преминаването през Черната порта поставяше на изпитание издръжливостта и на хора, и на техника, и на възможностите на кареумовската технология. Само единството между компютъра и ума на човека астронавт можеше да ги води уверено към точното място на влизане в хоризонта.

Ами ако Муун ги водеше прецизно, но те пропуснеха малкия отвор в канала на хиперпространството и се отклоняха на две светлинни години от Кареумов? Като се използваха знанията на Старата империя, дадени от сибилите преди хиляда години на Кареумов беше отново разработен принципът на пътуване през Черната порта. На Старата империя са имали свръхлек звезден двигател, който им е позволявал да разширят своя контрол над пространството, какъвто Хийгемъни все още не успява да постигне. Но даже и Старата империя е трябвало да използва черни порти. Техните космически кратки пътища позволяват на Хийгемъни да възстанови тази малка част от мрежата от светове на империята и те използват своята примитивна мъдрост, за да пътуват безопасно до тях. Но те все още не разбират напълно силите, които управляват… Ако този кораб не премине хоризонта на подходящо място, той може да се окаже на напълно неизследван участък от космоса без никаква система наблизо и никакви координати за тяхното завръщане… или пък никога няма отново да се появи в известната вселена. Кораби се бяха губили по-рано. И те са загубени завинаги.

Елзевир почувства как очите й напират срещу спуснатите клепачи, безсилна да гледа повече как искрящият огън на черната дупка поглъща нейната вселена. Тя чу стенанието на кораба и своето стенание, когато усети, че се пука по шевовете. Ромолящата ярка чернота се отразяваше в нея — съзнанието й не издържа. Тя пусна всичките си съмнения и страхове да се разпилеят като рояк искри и най-после с радост се отдаде на забравата.