Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Очакваше, че бягащият рицар, особено след като се бе показал като човек, който се спасява, оставяйки хората си да умрат, нямаше да направи друго, освен да подкара дорестия си едър кон в панически галоп при звука на драконския глас и при вида на крилете му, спускащи се към него. За изненада на Джим обаче сър Ху спря коня си, обърна се и насочи копието си като за атака. След това подкара в галоп, право към него.
Джим почти се изсмя. Този човек си бе изгубил ума. Или пък, приемайки факта, че защитата и смъртта са неизбежни, бе решил да умре в бой. В същото време изглеждаше странно. Внезапно и без причина в Джим проблясна споменът за Смргол, питащ драконите в пещерата: „Колцина от вас биха се изправили срещу един-единствен джордж в черупка и с насочен рог“?
После той и сър Ху се сблъскаха с трясък — бе невероятен удар, който след един ослепителен, болкопронизващ миг замъгли замъгли зрение, мисли, памет и всичко останало…
ГЛАВА 17
— Момчето ми… — гласът на Смргол, идваше на пресекулки. — Момчето ми…
Сякаш бе изтекло доста време, откакто Джим усещаше движение на силуети около себе си, редуващи се периоди на светлина и тъмнина, гласове, които се приближаваха и отдалечаваха… гласове, познати и непознати. Но той им бе обръщал малко внимание, потопен в море от болка, повличаща го от време на време в тъмните води на безсъзнанието, а после връщаща го отчасти към реалността. Напоследък болката бе изпълнила целия му свят. Напълно бе завладяла съзнанието му Беше заляла тялото му. Поотделно нищо в него не бе страдало, тя бе цялото му съществувание. И така бе продължило дълго, дълго…
Но сега позна гласа на Смргол и водите на океана от болка леко се отдръпнаха. С нейното отслабване той започна да се чувства почти комфортно, почти блажено. Остатъкът от болката му се струваше като стара несгода, превърнала се с годините в негов спътник, в нещо, което щеше да му липсва, ако внезапно изчезнеше. Опита се да задържи погледа си върху големия, замъглен силует пред него.
— Смргол?… — попита той.
Гласът, изтръгнал се от гърлото му, звучеше призрачно, като привидение на драконския глас, с който бе свикнал откакто за първи път се събуди в този различен свят в тялото на Горбаш.
— Той ми отговори! — Беше Смргол. — Слава на Огъня. Той ще живее! Вълк, извикай другите. Кажи им, че ще живее, все пак. Предай им да дойдат бързо.
— Отивам — изръмжа гласът на Ара, — но аз казах. Не казах ли, че ще живее?
— Да, да — гласът на Смргол бе дрезгав, — но аз съм стар дракон. Виждал съм толкова от нас, повалени от тези рога на джорджите… Горбаш, как се чувстваш? Можеш ли да говориш…?
— Малко — прошепна Джим. — Какво стана?
— Бил си идиот, момче, ето какво е станало — Смргол се опитваше да говори строго, но не много успешно. — Откъде ти хрумна безумната мисъл, че можеш да се биеш без чужда помощ срещу джордж в черупка, на кон?
— Искам да кажа — изхриптя Джим — какво стана с мен?
— Един рог, наричат го копие, те е промушил, ето какво е станало. Всеки друг освен дракон от нашия клон на фамилията щеше да умре на часа. Вече осми ден откакто си на границата на живота и смъртта, но сега, когато си достатъчно добре, за да ми отговаряш, всичко ще се оправи. Ще живееш. Дракон, когото не убият от първия път, оцелява — такива сме ние, момче!
— Оцелява… — повтори Джим. Думата звучеше странно в ушите му.
— Разбира се, както казах, такива сме ние. След три дни ще бъдеш на крака. После още няколко дни и ще си същият както винаги.
— Не — продума Джим, — няма да съм същият…
— Какви ги говориш? Глупости! Казвам, че ще бъдеш здрав както преди и ще бъдеш!
Старият дракон продължи да говори, но съзнанието на Джим отново се потопи в тъмните води. Нямаше да спори със Смргол. Беше безсмислено. Това не означаваше, че се бе оставил да бъде убеден. В него беше настъпила промяна и никога нямаше да е отново същият.
Мисълта за промяната не го напусна през последвалите дни. Както предсказа Смргол, той се възстановяваше бързо и през това време започна да отговаря на посетителите, които идваха да го видят. С тяхна помощ постепенно свърза това, което му се бе случило от момента на сблъскването му със сър Ху извън стените на замъка.
Сега разбра защо драконите, тези величествени животни, с основание се страхуваха от рицар в броня, особено когато е на кон и е въоръжен с копие. Конят, човекът и металът тежаха повече от тон и при скорост над десет мили в час цялата тази маса, съсредоточена в острия връх на триметровото копие, имаше страхотна пронизваща сила. В неговия случай копието не бе засегнало сърцето и белите дробове, иначе дори здравото тяло на Горбаш нямаше да го спаси. Оръжието бе проникнало високо в гърдите му, където големият гръден мускул на лявото крило изтъняваше. Бе преминало изцяло през него и около двадесет сантиметра от върха и дръжката се бяха показали през гърба му до лопатката. Освен това задните три-четири метра от копието се бяха счупили и една къса част от дръжката бе останала да стърчи от раната на гърдите му.