Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— АРА! — прогърмя Джим, като използва пълния си драконски глас.
Хвърли се в полукръга, който се разкъса от удара. Веднага след това поведе бой с четирима мъже, Ара убиваше други трима, а останалите се разбягаха.
— Къде е Джилс? — извика Джим на вълка, след като приключи с тримата от противниците и видя другия да обръща в бяг.
— Вътре в сградата — изрече задъхано Ара, — там го видях за последно.
— А сър Ху?
— Няма и следа от него.
— Не е и в кулата! — каза Джим. — Оттам идвам. Брайън облича бронята си. Ще проверя останалата част от замъка.
Подскочи във въздуха и с един мах на крилете стигна върха на стената. Вдясно и вляво от себе си видя неподвижните тела на няколко войника, повалени с по една-единствена стрела в гърдите. Бойниците бяха безлюдни, като се изключат мъртвите.
Почуди се къде е Дафид. Все още в гората? Или бе дошъл, за да се присъедини към хората на Джилс, които се биеха в сградата?
В този момент през един вход в другия край на замъка, се изсипаха войници, с къси копия, същите като това, което момичето бе размахвало. Те се втурнаха в сравнително равностойното сражение, водено в близост до конюшните между някои от техните другари и разбойниците.
Сега драконската ярост напълно завладя Джим. Отскочи от стената към тази нова група врагове. Никой от тях не гледаше нагоре и той връхлетя върху им без предупреждение. Внезапно се озова в центъра на боя, като съскаше, ръмжеше и се биеше със зъби, нокти и криле едновременно, пазейки равновесие на задните си крака подобно на гигантска граблива птица.
Смеси се с тях. Сякаш се бореше срещу сламени чучела, въоръжени със захарни оръжия. Копията се чупеха, щом ги докоснеше; подхвърляше като кукли войниците, които ги държаха. Свирепо чувство за сила се разгоря в него. С крайчеца на окото си видя Ара, обграден от нова група бойци на сър Ху и реши да му се притече на помощ веднага след като довърши своята битка. Какво бе казал вълкът за това, че ще се погрижи Горбаш да се върне невредим? Джим нямаше нужда от ничия помощ. Кой можеше да се изправи срещу един дракон? Никой. Той бе непобедим и когато това свършеше, щеше да го напомни на всички — вълк, разбойници, рицар… В този момент, изведнъж войникът, който го нападаше, извика и започна да крещи триумфално.
— Горбаш! — нададе вой Ара — Горбаш!
За помощ ли викаше вълкът? Джим видя, че Ара е притиснат плътно, но в никакъв случай не бе ранен или в беда.
— Сградата, Горбаш! — извика Ара.
Джим погледна през войниците с копията, които го нападнаха внезапно с нова сила. Главните врати на сградата се разтвориха и той видя, че през нея бавно излиза, вече възседнала кон, една масивна фигура, цялата в огледалнолъскава броня. Тя държеше дълго копие в една от ръцете си, покрити с ръкавици.
Бронираната фигура изглежда не бързаше. Яздейки отиде до средата на двора, обърна глава към вълка, погледна Джим, след което подкара коня си в бавен тръст и го насочи не към някой от тях, а към портите на замъка.
Обвинителни и гневни крясъци замениха триумфалните викове на войниците. Те се отдръпнаха от Джим и Ара. Някои пуснаха оръжието си и се опитаха да избягат. Ара незабавно се нахвърли върху тях, като ги поваляше отзад, но Джим не обърна внимание на измъкващите се войници.
— Разчисти тук, Ара! — изръмжа той на вълка. Чувството за ненадмината сила сега гореше в него и нямаше търпение да нападне яздещата фигура, която току що бе видял. — Ще го хвана!
— Не! Стой! Чакай, сър Джеймс…
Друга напълно бронирана фигура с викове изскочи от същия вход на кулата, който бе използвал и Джим. Брайън, най-после изцяло облечен и въоръжен, се затича тромаво към конюшните, където конете все още цвилеха и опъваха юздите си, разтревожени от суматохата около тях.
— Твърде късно! — изгърмя радостно Джим. — Аз съм пръв!
Размаха криле, като се издигна нагоре и прелетя над стената. Отвън бронираният конник бе изминал вече три четвърти от разстоянието до началото на гората.
— Предай се, сър Ху — извика Джим с пълна сила, — така или иначе ще те хвана!