Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
Джилс прибра главата си и затвори вратата, без да отговори. Всъщност той не шепнеше. Гласът му просто бе снижен както гласът на Ара секунда преди това. Почти веднага вратата се отвори повторно и Джилс излезе с помощниците си, следван от Даниел.
— Съдържателят Дик отиде да облече бронята и да впрегне конете — каза Даниел на баща си. — Хората му вече натовариха каруцата. Сър Брайън е още с него в конюшните.
— Добре. Джак, ще предадеш ли на рицаря, че сме готови да тръгнем? — нареди Джилс. — Останалите, вървете да съберете момчетата си.
Джак тръгна покрай сградата към конюшните; останалите помощници се отправиха в тъмнината към мястото, където хората им бяха устроили лагер.
Петнадесет минути по-късно бяха на път. Брайън върху Бланчард, Джилс на един от конете от хана, който белееше в тъмнината със странен белезникавосив цвят, а Джим пеша водеше колоната. Зад тях вървяха Дафид и Даниел, следвани от каруцата, карана от Дик, а след него — разбойническата дружина. Ара бе изчезнал в тъмнината на гората още когато тръгваха и бе изръмжал, че ще се срещнат в края й срещу замъка.
Вървяха, а денят настъпваше, обещавайки светлината си. Когато бяха напуснали хана, до изгрева бе оставало още доста време. Но докато се провираха между дърветата, високите стволове започнаха да изплуват от тъмнината и небето над главите им просветля. Едновременно с това слабият вятър утихна, точно както бе предсказал Дафид, и мъглата, разстлана в долната част на гората, постепенно стана прозрачна. Местността, през която се движеха, разкриваше пейзаж в бяло, черно и сиво — земя, подходяща за духове и нощни демони. В полумрака на раждащия се ден пръстта под краката им чернееше, а мъглата приличаше на призрачно наметало, обвиващо дърветата на височина, два пъти по-голяма от човешката и покриващо всичко около тях.
Дори светлеещото небе бе изпълнено с гъсти студени облаци.
Вървяха и почти не говореха; мъглата, облаците и тъмнината им действаха като пелена, която задушаваше ентусиазма им. Каруцата, оръжието и броните дрънчаха. Копитата на конете кънтяха глухо по земята. Те, както и Джим, изпускаха пара, бяла като мъглата и влажния студен въздух. Постепенно настъпи истинска дневна светлина и мъглата започна да се разсейва. Почти неочаквано за Джим стигнаха до края на гората с лице към равнината, над която се издигаше замъкът Малвърн.
Последните дипли на мъглата все още се носеха през откритото пространство, а върховете на каменните стени и кулите се извисяваха над нея, сякаш бяха част от замък, погълнат наполовина от морето. Както бяха спрели и наблюдаваха, изведнъж първите лъчи на изгряващото слънце се плъзнаха от изток през върховете на дърветата и се забиха полегато в мъглата, като я направиха още по-прозрачна.
Постепенно равнината стана напълно видима; всичко се открояваше ясно до самите каменни основи на бойниците.
Джим отново погледна небето. Тъмната покривка на облаците на места бе разкъсана от ветрове, въпреки че приземният въздух беше все още спокоен. Но имаше достатъчно облаци, които провисваха надолу. За първи път му хрумна, че няма да може да лети на височина, когато се приближава към замъка. Ако трябваше да стигне по въздуха до върха на кулата през следващия половин час, щеше да му се наложи да прелети на стотина метра. Наблюдателите върху стените на замъка и кулата щяха да забележат, че се приближава дракон и да разберат посоката, в която отива.
ГЛАВА 16
— Чудесно! — весело извика Брайън. — Всички ли са тук? Ами вълкът?
— Тревожи се за себе си, сър рицарю — отвърна гласът на Ара. — Тук съм от достатъчно време, за да убия двадесет овце.
— Добре — отговори Брайън — Пригответе се тогава. Маестро Джилс, знаеш какво да правиш с твоите хора и с лъка си. И аз си знам работата. Поемаш ръководството върху стрелците си, включително и върху уелсеца. Сър Джеймс, Дик, вълк, при мен.
Експедицията се раздели на две групи.
Дафид, уединен на няколко метра встрани, внимателно заразгръща едно по едно парчета плат, поотделно завити около стрелите, с които Джим го бе видял да се занимава в хана. Като хвана внимателно краищата им, заби пред себе си с острието надолу шест от тях, а останалите две пъхна в колчана. Дик слезе от коня си и сега на дневната светлина Джим забеляза, че светло-кафявото животно бе обилно напудрено с брашно или някакъв друг бял прах, който му придаваше цвят като на Бланчард. Сега Брайън се смъкна от Бланчард и започна да прехвърля върху по-малкото животно нагръдника и бронята, които обикновено носеше собственият му кон.
— Какъвто ездачът, такъв и конят — рече той. — Ти и твоята кобила сте двойка с неподходящи брони, Дик. Оглавникът й е прекалено широк, а нашийникът — прекалено дълъг за врата й. Но ще ги носи за кратко време без много проблеми. Нагръдникът също е твърде голям, но той може да виси и хлабаво. От друга страна, ако пристегна набедрениците здраво около предните й крака, те ще прилегнат както на Бланчард.