Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— И все пак няма да стоят добре — намеси се Даниел. — А и цветът на този кон е мизерен. Не разбирам защо просто не дадеш на съдържателя да язди твоя кон.
Брайън се намръщи.
— Не ми пожелавай лош късмет, господарке — отговори весело Дик от дълбините на шлема си. — Имал съм преди такива коне в конюшната си. Мога да яздя повечето животни, но не бих прехвърлил крак върху кон като Бланчард и за петдесет килограма сребро. Той не само че няма да търпи и за момент на гърба си друг освен своя господар, но и след като ме хвърли, едва ли ще спре. Ще ме нападне с копита и зъби, както е обучен, докато ме убие или докато успея да избягам.
— Съвсем вярно — каза Джилс като отмести поглед от хората си. — Рицарят знае какво прави, Даниел. Веднъж поне се опитай да не командваш всички. Коне като Бланчард не биха стрували високата цена, която имат, ако можеха да се намерят във всяка ферма. Обзалагам се, че сър Брайън е платил доста пари за този.
— Цялото си наследство — изръмжа Брайън, като енергично затягаше коланите на другия кон. — Бронята е от баща ми, но всичко друго, което получих, отиде за да купя Бланчард. Никога не съм постъпвал по-правилно. Той ще се изправи срещу копие, бойна брадва, боздуган или сабя и ще ме защити срещу всеки човек или звяр. Управлявам го само с колене, когато двете ми ръце са заети с щит или оръжие. И дяволски малко други коне могат да се сравняват с него по тежест или сила.
Погледна към съдържателя.
— Не се обиждай, приятелю Дик — каза той, — но дори и Бланчард да иска да те носи, аз не бих му позволил. Той е само мой кон.
— Няма страшно, сър Брайън. Във всеки случай съм по-щастлив тук, върху Бес. — Дик се поколеба. — Но няма ли поне да сложиш ризница под дрехите си?
— Само от ризница няма полза, защото ако нападна сър Ху, трябва да съм в пълна броня — отговори Брайън. — Той е мерзавец, но знае как да се бие. И ако на някого от неговите хора хрумне да ме претърси преди това и открие ризницата, ще вдигне тревога преждевременно. Не, по-добре да рискувам и да се облека по-късно.
— Само че не приличаш много на съдържател — отбеляза Даниел.
Това, помисли си Джим, бе вярно. Сър Брайън носеше тесни кожени бричове с колан и кания с нож, които принадлежаха на сина на Дик, широка сива риза и развлечено дебело черно наметало. Дрехите бяха най-обикновени. Щяха да стоят добре на някой като Дик — ако се предположеше, че бричовете можеха да се закопчеят около сравнително дебелия кръст на съдържателя. Но бедата бе в начина, по който Брайън ги носеше. Първото впечатление на Джим за рицаря бе свързано с проницателните сини очи, с изправената стойка, придобита от живота, прекаран на седло, и от носенето на броня и с предизвикателно изпъкналата брадичка. Всички тези черти продължаваха да се набиват в очи, въпреки простите дрехи с които сега бе облечен.
— Брадата е тук — каза Дик и я извади от товара на каруцата. — Не е точно като косата ти, сър Брайън, но е възможно човек с кафява коса като твоята да има брада с червеникъв отенък. Тези каишки минават през главата, под собствената ти коса и се затягат… и ако след това срешиш косата си напред върху тях, както артистът ми показа… Нека ти помогна, сър Брайън.
Заедно сложиха брадата. Тя наистина бе достатъчно голяма, за да прикрие лицето на рицаря. Придаваше му несресан и разпуснат вид, над който сините му очи изглеждаха направо злодейски.
— Можеш да пробваш да се прегърбиш малко — предложи Даниел.
— Така ли? — попита Брайън.
Опита без особен успех.
— Не съм някакъв проклет шут, да знаете — ядоса се той накрая. Стига! Или ще заблудя сър Ху и хората му или не, както Бог желае.
Надигна се от пейката на каруцата и пое юздите на двата коня, впрегнати в нея.
— Готов ли си? — попита той.
— Готов съм, сър Брайън — отвърна Дик, който вече бе възседнал избелената, бронира Бес.
— Остави ме да поведа достатъчно. Така няма да се наложи да спираш Бес, за да не ме настигне, при което може да те видят.
— Да, сър Брайън.
— А ти Джилс, не забравяй да оставиш една група при портата. Ако сър Ху първо погледне през прозореца на стаята си и види сражение зад стените, той ще се въоръжи и ще облече броня преди всички останали. След като веднъж се покаже напълно екипиран, увери се, че групата ти е отстъпила и гледай само да не му попречиш да се качи на коня, докато самият аз…